Да си кажа честно, обаче наблегнах на красотата, постарах се текста да е естествен за четене.
Научих много от него и реших, че си заслужава да инвестирам време и да направя речта му достъпна и за хора които не знаят чужди езици. Процесът на превода се оказа много творчески и реших, че мога да използвам субтитрите за статия в блога си. Клипът се намита на http://www.ted.com/talks/bertrand_piccard_s_solar_powered_adventure.html, а идеята да използвам субтитрите като статия е взаимствана от един блог, в който видях разписана една знаменита реч на Стив Джобс пред дипломиращи се студенти.
Уточнение: оказа се, че са ме изпреварили и превода е възложен на друг. Което не ми пречи да публикувам собствената си версия.
Лектор е Бертранд Пикард в Оксфорд през юли 2009-та година:
Научих доста за летенето с балон,
особено в края на околосветското пътешествие
с балон, което направихме с Брайън Джоунс.
Когато заснех тази снимка,
прозорецът беше замръзнал заради нощната влага.
А от другата страна е изгряващото слънце.
Разбирате ли, от другата страна на леда
се намира неизвестното,
намира се неявното,
намира се невидяното,
за тези хора, които не се осмеляват
да преминат леда.
Има толкова много хора,
които предпочитат да страдат в познатия лед,
пред това да поемат риска да преминат през леда
и да видят какво има от другата страна.
И мисля, че това е един от главните проблеми на нашето общество.
Учим се, е може би не и знаменитата публика на TED,
но толкова много хора се учат,
че неизвестното, съмненията,
въпросителните са опасни.
И че трябва да се въздържат от промени.
Трябва всичко да е под наш контрол.
Е, неизвестното е част от живота.
И в този смисъл летенето с балон е чудесна метафора.
Защото на балона, както и в живота,
се движим много добре в непредвидени посоки.
Желаем да поемем в дадена посока,
но вятъра ни носи в друга, точно както в живота.
И докато се борим по хоризонталата
срещу живота, срещу ветровете,
срещу това което се случва с нас,
живота ни е кошмарен.
А как се завива с балон?
Чрез разбирането, че атмосферата
се състои от няколко ветрови слоя,
всеки от които има различна посока.
По този начин, че за да сменим посоката
на живота, или на балона,
трябва да се промени височината.
Смяната на височината в живота,
означава издигане на друго психологическо, философско,
духовно ниво.
Но как се постига това?
При балоните, или в живота,
как да променим издигането?
Как от метафората
да достигнем до нещо практическо,
което да използваме в ежедневието?
С балона е лесно - има баласт.
И щом изхвърлим баласта се издигаме.
Пясък, вода, всяка екипировка, която вече е ненужна.
И смятам, че и в живота трябва да е точно така.
Знаете ли, когато хората говорят за новаторския дух
много често си мислят, че новаторите са
тези, които имат нови идеи.
Не е така.
Новаторите не са тези с новите идеи,
защото е лесно да имаме нови идеи.
Само да затворим очи за минута
и се раждат много нови идеи.
Не, новаторът е този, който
си позволява да изхвърли много баласт.
Навици, сигурни неща,
убеждения, удивителни знаци,
парадигми, догми.
И щом станем способни на това
какво става?
Животът вече няма да е
просто линия, движеща се в една посока
в едно измерение. Не.
Животът ще е съставен от всички възможни линии
движещи се във всички възможни посоки
в трите измерения.
И новаторският дух ще се проявява всеки път
щом си разрешим да изследваме тази вертикална ос.
Разбира се, не само в атмосферата или на балона,
а в самия живот.
Да изследваме тази вертикална ос означава:
да изследваме всички възможни начини за правене на нещата,
всички възможни начини по които да се държим, всички начини на мислене,
преди да открием този, който ни води в посоката, в която желаем.
Ето това е нещо практическо.
Може да се приложи в политиката.
Може да се приложи в духовността.
Също и по отношение на околната среда
във финансите, при образованието на деца.
Дълбоко вярвам,
че живота е много по-голямо приключение
ако успеем да правим политика
без разделението на леви и десни.
Защото ще отхвърлим тези политически догми.
Дълбоко вярвам, че можем много по-добре да защитим природата
ако се отървем - ако изхвърлим през борда,
фундаментализма, който някои от зелените са демонстрирали в миналото.
И че можем да целим много по-висока духовност,
ако се отървем от религиозните догми.
Да ги изхвърлим, точно като баласт, за да променим посоката.
Това в общи линии са неща, в които вярвам от дълги години,
но ми се наложи да обиколя света с балон,
че да започнат да ме канят да говоря за тях.
(Смях)
(Аплодисменти)
Ясно е, че не е лесно да определим кой баласт да изхвърлим
и коя височина да изберем. Допитваме се до
приятели, до роднини или до психиатър.
Е, ние на балона се допитваме до метеоролог.
Той изчислява посоката на всеки ветрови слой
на различните височини, и помага на хората в балона.
Но понякога има големи парадокси.
Докато правехме околосветското с Брайън Джоунс,
метеорологът веднаж ни каза, да летим
доста ниско и много бавно.
И щом пресметнахме, помислихме че няма да успеем
да обиколим света при тази скорост.
Затова не го послушахме. Летяхме много по-високо и с двойно по-голяма скорост.
Бях толкова горд, че съм открил този въздушен поток,
че се обадих на метеоролога и му казах:
"Човек, не сме ли добри пилоти тука горе?
Летим с двойно по-висока скорост, от тази която предвиди."
А той ми каза: "Недейте. Снижете се веднага
за да намалите скоростта."
Започнах да споря. Казах: "Няма да го направя.
Няма да ни стигне газта, ако се движим толкова бавно."
А той ми каза: "Да, обаче има ниско налягане в ляво от теб
и ако се движиш твърде бързо, след няколко часа
ще се отклониш на ляво и ще се озовеш на Северния Плюс."
(Смях)
А после ме попита
нещо което няма да забравя цял живот.
Попита ме: "Ей ти, добрият пилот там горе.
Какво всъщност искаш? Искаш да се движиш много бързо
в грешната посока, или бавничко в правилната посока?"
(Смях)
(Аплодисменти)
Ето защо са ни метеоролозите.
Ето защо ни нужни хора гледащи в перспектива.
И точно това липсва на
настоящите ни политически представи,
на политическите правителства.
Изгаряме, както знаете,
толкова много енергия,
без да разбираме, че такъв неустойчив начин на живот
не може да продължава дълго.
И така, снижихме се.
Забавихме скоростта. И преминахме през мигове на страх,
понеже не знаехме как малкото газ
която имахме на балона,
щеше да ни позволи да преминем 45 000 километра.
Но ние приехме да имаме съмнения, приехме да имаме страхове.
И тогава всъщност започна истинското приключение.
Докато летяхме над Сахара в Индия
това си беше приятна отпуска.
Можехме да кацнем във всеки един момент и да се приберем със самолета.
По средата на Тихия океан,
когато няма подходящи ветрове, не можеш да кацнеш,
не можеш да се върнеш.
Ето това е криза.
Това е мигът, в който трябва да се разбудиш
от автоматичния начин на мислене.
Това е мигът, в който трябва да подтикнете
своя вътрешен потенциал,
своите творчески способности.
В този момент се изхвърля всичкият баласт,
всички сигурни неща,
за успеете да се приспособите към новата ситуация.
Така и сторихме, напълно променихме летателния си план.
Напълно променихме стратегията си.
И след 20 дни успешно кацнахме в Египет.
И ако ви показвам тази снимка,
то не е за да ви кажа, колко щастливи бяхме.
Тя показва колко газ ни беше останала
в последните бутилки.
Излетяхме с 3,7 тона течен пропан.
Кацнахме с 40 килограма.
Щом зърнах това си обещах нещо.
Обещах си, че следващият ми околосветски полет
ще бъде без гориво.
Независим от изкопаема енергия.
За да съм в безопасност,
за да не бъда под заплахата на индикатора за гориво.
Нямах представа как ще стане.
Просто мислех, че е мечта и че искам да го направя.
И когато капсулата на балона ми беше представена
официално в музея 'Въздух и Космос' във Вашингтон
заедно със самолета на Чарлс Линдбърг
с Аполо 11, със самолета на братя Райт,
с Хикс Едно на Чък Йегър,
наистина се замислих.
Помислих си: "Да, 20ти век беше страхотен.
Позволи ни да направим всички тези неща.
Но за в бъдеще вече няма да е възможно.
Иска се твърде много енергия. Ще е прекалено скъпо.
Ще е забранено,
защото след няколко десетилетия
ще трябва да се пестят естествените ресурси."
А как можем прославим
новаторския дух,
с нещо независимо от изкопаема енергия?
И тогава проект Слънчев Импулс (Solar Impulse)
започна наистина
да се оформя в главата ми.
И смятам, че метафората е добра
и за 21-вия век.
Новаторският дух трябва да се развива, но на друго ниво.
Не да покорява планетата или космоса,
вече не, това е направено,
а да подобрява качеството на живота.
Как да преодолеем леда на сигурността
за да превърнем и най-невероятното в нещо възможно?
Кое днес е напълно невъзможно?
Да се освободим от зависимостта си от изкопаема енергия.
Ако някой каже на хората, че иска да е независим
от изкопаемата енергия в нашия свят,
хората ще му се изсмеят.
Освен тук,
където каните разни откачалки за лектори.
(Смях)
Затова идеята е, че ако успеем да обиколим света
със самолет захранван от слънцето,
без да използваме и грам гориво,
никой в бъдеще няма да може да каже,
че е невъзможно нещо такова да се направи
и за колите, и за отопление,
и за компютрите, и така нататък, и така нататък.
Е да, самолетите захранвани от слънцето не са новост.
Летели са и в миналото, но без
способността да запазват енергията, без акумулатори.
Което значи, че те по-скоро са доказвали
ограниченията на възобновяемите източници,
а не възможностите на тези източници.
Щом искаме да демонстрираме възможностите им,
би трябвало да летим денонощно.
Тоест, акумулаторите се зареждат по време на полета,
за да можем да изкараме нощта разчитайки на тях
и да продължаваме да летим и през следващия ден.
Това вече е направено с дистанционно управляеми
малки модели на самолети без пилот на борда.
Но това си остава анекдот,
защото хората не могат да се идентифицират с тях.
Смятам, че ни трябва пилот в самолета,
който да говори в университетите,
да говори със студентите,
да разговаря с политици по време на полета
и да превърне това в едно истинско човешко приключение.
За съжаление, за тази цел
четири метра размах на крилете не са достатъчни.
Нужен е 64 метров размах.
64 метра размах на крилете, който да носи един пилот, акумулаторите,
който да лети достатъчно бавно с аеродинамична ефективност.
Защо е така? Защото горивото не се замества лесно.
Това е ясно.
И с 200 кв.м. слънчеви колектори на нашия самолет
може да се произведе енергия,
колкото за 200 лампички.
Това е една коледна елха. Голяма коледна елха.
Въпросът е, как може пилот да обиколи света
със самолет, който използва
толкова ток, колкото и голяма коледна елха?
Хората биха казали, че е невъзможно
и точно затова се опитваме да го направим.
С моя колега Андре Боршберг започнахме проекта
преди шест години.
Сега вече имаме 70 души в екипа работещ по него.
Преминахме фазите на симулациите, на проектирането,
на изчисленията, на подготовката за конструирането
на първият прототип.
Постигнахме го след две години работа.
Кабина, пропелер, двигател.
Това е само фюзелажът, и е страшно лек.
Не е произведение на изкуството, но можеше да бъде.
Целият фюзелаж тежи само 50 килограма.
Още няколко килограма за крилете.
Това е цялостната структура на самолета.
И преди месец му направихме откриване.
Не можете да си представите как се почувства екипа,
който е работил по него шест години
и показа, че това не е просто мечта,
а истински самолет.
Истински самолет, който най-сетне да представим.
И каква е целта ни сега?
Целта ни е да излетим,
в края на годината за първото изпитание,
но основно догодина през пролетта или лятото,
да излетим на собствена мощност,
без външна помощ, без да ни теглят,
да се изкачим на 9 000 метра височина,
докато зареждаме акумулаторите
двигателите да работят, и щом достигнем максимална височина,
пристигаме в началото на нощта.
И от там нататък целта е само и единствено една:
да достигнем следващия изгрев преди да се изтощят акумулаторите.
(Смях)
И точно това е символът на нашия свят,
ако самолетът ни е твърде тежък,
ако пилотът ни пилее енергията,
няма да изкараме нощта.
За света е същото: ако продължаваме да унищожаваме
и да пилеем енергийните си ресурси,
ако продължаваме да строим неща, които харчат толкова много енергия,
че повечето компании сега банкрутират,
ясно е, че ще предадем на следващото поколение
една планетата с голям проблем.
Както виждате, този самолет е по-скоро символ.
Не мисля, че ще превозва 200 души
след няколко години.
Но когато Линдбърг е прелетял над Атлантическия океан,
полезният товар е стигал само
за един човек и малко гориво.
А 20 години по-късно е имало 200 души
във всеки самолет прелитащ над океана.
Така че, трябва да започнем
и да дадем пример.
Малко като на тази снимка.
Това е картина на Магрит
в музея в Холандия, която много обичам.
Нарисувана е лула и е написано "Това не е лула."
Това не е самолет.
Това е символ на това, което можем да постигнем,
когато повярваме в невъзможното,
когато имаме екип,
когато имаме новаторски дух,
и най-вече, щом разберем,
че всички сигурни неща с които разполагаме
трябва да се изхвърлят през борда.
Това което ме радва най-много
е това, че отначало си мислех, че ще трябва
да обиколим света без гориво
за да разберат нашето съобщение.
А ето, че все по-често ни канят с Андре тук-там по света,
за да говорим за проекта си и за неговия символ.
Канят ни политици, канят ни по енергийни форуми,
за да покажем, че вече не е
пълна глупост
да се мисли за освобождаване от зависимостта
от изкопаема енергия.
Затова и чрез речи като тази днес,
чрез интервюта, чрез срещи,
целим е да привлечем колкото се може повече хора в екипа.
Успехът няма да дойде
ако "просто", в кавички,
обиколим света със самолет захранван от слънцето.
Не, успехът ще дойде
ако има достатъчно заинтересовани хора,
които да прилагат същото и в ежедневието си:
да пестят енергия, да преминават към възобновяеми източници.
А това е възможно. Знаете ли, че чрез технологиите с които разполагаме днес
можем да спестяваме между 30 и 50 процента
от енергията на държава в Европа,
а половината от остатъка можем да осигурим от възобновяеми източници.
Така остават между 25 и 30 процента
за петрол, газ, въглища, ядрено гориво и каквото ще да е.
Това е приемливо.
Ето защо всички хора които вярват
в този вид дух
са добре дошли в екипа.
Можете да отидете на SolarImpulse.com и да се запишете
дори само за да се информирате какво правим.
Но също така може да получавате съвети,
да оставяте коментари, да разгласявате,
че щом е възможно във въздуха
значи разбира се, че е възможно и на земята.
И винаги щом лед се изпречи на пътя ни
трябва да знаем, че живота ще е прекрасен
и успехът ще е бляскав,
ако се осмелим: да превъзмогнем страха си от леда,
да преодолеем препятствието,
да решим проблема, за да разберем какво се ни чака от другата страна.
И така, вече знаете какво правим от наша страна.
Всеки има своята цел, своите мечти,
своите представи.
Въпросът ми за размисъл към вас е:
"Кой е баластът,
който бихте искали да изхвърлите през борда?"
На каква височина
ви се иска да летите в живота
за да имате успеха, който желаете да имате,
за да стигнете до там, където е истинското ви място,
чрез потенциала, който имате
и чрез потенциала, който можете всъщност да реализирате?
Защото възобновяемата енергия с която разполагаме в най-големи количества
е нашият собствен потенциал и нашата собствена страст.
Така че, да се захващаме и ви желая прекрасно приключение
на крилете на бъдещето. Благодаря ви.
(Аплодисменти)
Няма коментари:
Публикуване на коментар