Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят по между си непрекъснат разговор.
Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се провеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си:
- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия, за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.
Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бе много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.
- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.
- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.
- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.
- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили с това, че спазват обичаите на гората и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.
- А в какво всъщност се състои този дар?
- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.
- Летящи гъсеници?! - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина, покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.
- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.
- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.
- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма да пълзиш долу сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече...
Известно време гъсеницата замислено мълчеше.
- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?
- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.
- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.
Гъсеницата замълча за миг.
- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.
Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.
Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.
- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?
- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.
- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.
- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.
- Това ми се струва вече доста подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа за да оцелее...
Гъсеницата помисли още малко и каза на духа:
- Върви си!
Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори: ”Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала”.
На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.
- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.
Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.
- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само Бог и никой друг! – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!
След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт.
А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успяли да се възползват, като са преодоляли страха и съмненето си...
~ . ~ . ~
Автор - Валерий Максимчук
Из "Пътят към нашите мечти"
от Позитивното
четвъртък, 2 септември 2010 г.
вторник, 10 август 2010 г.
Защо
Първи път – “ПОДРАЖАНИЕ”.
Този път е най-лесният, най-сладкият… в началото. И най-труден и горчив в края. Тук няма нужда от духовни усилия. Просто трябва да си като всички, да живееш като останалите. Но на стари години те застига съжаление и разкаяние…
По този път няма нужда да мислиш, да се напрягаш, трябва само да следваш най-простите инстинкти и желания.
Това е пътят на спящите. Това е изминаване на пътя чрез повтаряне опита на другите, чрез подражание на предшествениците.
В “Канон за бъдещи властелини” е казано приблизително следното:
“…Ще дойде време, когато човек чрез предмет ще може да издигне друг предмет до звездите и обратно, и още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Господ Бог.
Ще дойде време, когато човек чрез предмет ще може да издигне себе си до звездите и обратно, и още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Господ Бог, за да се изправи лично пред Него.
Но това ще стане едва когато дойде времето. Това време може да дойде след трийсет вдишвания и издишвания или след трийсет хиляди години. Но ще стане едва когато му дойде времето. И животът ти може да не стигне.
По този път може да добиеш, да постигнеш, да събереш, да натрупаш знания и да ги предадеш като наследство на другите. Можеш да оставиш следа в историята на човечеството и своя опит в движението по този път.”
Втори път – “СЪСТОЯНИЕ”
В тази древна книга се казва:
“Запомни! Ако нямаш време да чакаш хилядолетия и приживе искаш да се явиш лично пред Твореца, за да се разтвориш във великата Му необятна светлина, трябва да тръгнеш по пътя на самопознанието. Защото, самоопознавайки себе си, ще опознаеш Бога.
Върви по пътя, разкривай тайните сили у себе си и ще можеш с усилие на духа си да вдигнеш предмет, да го пратиш до звездите и обратно или още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Всевишния. Или можеш с усилие на духа си да се издигнеш до звездите и обратно или още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Безкрайния.
По този път ще те споходи омраза, която ще се превърне в състрадание към хората.
Чрез състраданието ще стигнеш до Любовта.
Щом станеш богат, ще научиш същината на богатството и на мизерията.
Ще научиш същината на силата и на безсилието.
Ще разбереш и ще научиш справедливостта.
Ще научиш болката на самотата сред хорско множество.
Ще научиш радостта и болката едновременно, когато разкриеш истинското си възприемане на света и видиш човек такъв, какъвто е.”
Истината не се препредава, истината се постига.
Този път е най-лесният, най-сладкият… в началото. И най-труден и горчив в края. Тук няма нужда от духовни усилия. Просто трябва да си като всички, да живееш като останалите. Но на стари години те застига съжаление и разкаяние…
По този път няма нужда да мислиш, да се напрягаш, трябва само да следваш най-простите инстинкти и желания.
Това е пътят на спящите. Това е изминаване на пътя чрез повтаряне опита на другите, чрез подражание на предшествениците.
В “Канон за бъдещи властелини” е казано приблизително следното:
“…Ще дойде време, когато човек чрез предмет ще може да издигне друг предмет до звездите и обратно, и още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Господ Бог.
Ще дойде време, когато човек чрез предмет ще може да издигне себе си до звездите и обратно, и още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Господ Бог, за да се изправи лично пред Него.
Но това ще стане едва когато дойде времето. Това време може да дойде след трийсет вдишвания и издишвания или след трийсет хиляди години. Но ще стане едва когато му дойде времето. И животът ти може да не стигне.
По този път може да добиеш, да постигнеш, да събереш, да натрупаш знания и да ги предадеш като наследство на другите. Можеш да оставиш следа в историята на човечеството и своя опит в движението по този път.”
Втори път – “СЪСТОЯНИЕ”
В тази древна книга се казва:
“Запомни! Ако нямаш време да чакаш хилядолетия и приживе искаш да се явиш лично пред Твореца, за да се разтвориш във великата Му необятна светлина, трябва да тръгнеш по пътя на самопознанието. Защото, самоопознавайки себе си, ще опознаеш Бога.
Върви по пътя, разкривай тайните сили у себе си и ще можеш с усилие на духа си да вдигнеш предмет, да го пратиш до звездите и обратно или още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Всевишния. Или можеш с усилие на духа си да се издигнеш до звездите и обратно или още по-далеч, през осемнайсет хиляди свята до Безкрайния.
По този път ще те споходи омраза, която ще се превърне в състрадание към хората.
Чрез състраданието ще стигнеш до Любовта.
Щом станеш богат, ще научиш същината на богатството и на мизерията.
Ще научиш същината на силата и на безсилието.
Ще разбереш и ще научиш справедливостта.
Ще научиш болката на самотата сред хорско множество.
Ще научиш радостта и болката едновременно, когато разкриеш истинското си възприемане на света и видиш човек такъв, какъвто е.”
Истината не се препредава, истината се постига.
сряда, 30 юни 2010 г.
Сбъдване на желания - копи-пейст 3
Тишо написа доста интересна статия по темата, която ще публикувам тук, понеже не съм писал много отдавна май.
"
Ще разочаровам и пламенните, току-що проходили Ню Ейджъри, които ентусиазирано вярват, че е достатъчно да визуализираш и повтаряш желанията си на думи, за да ги видиш как действат на практика.
Джон Кехоу и „Тайната” са добро начало, но те съвсем не ви казват всичко.
Така постепенно открих някои методи, които работят, открих и защо понякога не работят. Ще споделя знанията си с вас и ви моля да направите същото.
„Силата на словото” или „Как точно искам?”
Сбъдване на желания чрез молитва
Методът на Стив Павлина
1) Повишете вибрцията си до тази на своето желание;
2) Бъдете смели!
Мисли „какво”, а не „как”!
Трите съзидателни инструмента:
Това са: мислите, думите и делата.
Постигане на желания чрез утвърждения
[...]
Ще спечелите още повече, ако се опитате да изживеете думите, които пишете, четете или изговаряте на глас. Ако се опитате да ги „почувствате”. Ако изпитате благодарност. Ако повярвате.
Всичко, в крайна сметка, зависи от вярата ви доколко желанието е възможно. Няма други ограничения. Не случайно казват, че „ако имаш силна вяра, ще местиш планини”. Истински напредналите майстори са постигнали абсолютна вяра. За тях е достатъчно да произнесат желанието си само веднъж. За тях не важи предупреждението „внимавай какво си пожелаваш…”. Те винаги знаят какво точно и как да поискат.
"
От Писателският блог на Тишо: Сбъдването на желания – някои практически аспекти
"
Ще разочаровам и пламенните, току-що проходили Ню Ейджъри, които ентусиазирано вярват, че е достатъчно да визуализираш и повтаряш желанията си на думи, за да ги видиш как действат на практика.
Джон Кехоу и „Тайната” са добро начало, но те съвсем не ви казват всичко.
Така постепенно открих някои методи, които работят, открих и защо понякога не работят. Ще споделя знанията си с вас и ви моля да направите същото.
„Силата на словото” или „Как точно искам?”
Сбъдване на желания чрез молитва
Методът на Стив Павлина
1) Повишете вибрцията си до тази на своето желание;
2) Бъдете смели!
Мисли „какво”, а не „как”!
Трите съзидателни инструмента:
Това са: мислите, думите и делата.
Постигане на желания чрез утвърждения
[...]
Ще спечелите още повече, ако се опитате да изживеете думите, които пишете, четете или изговаряте на глас. Ако се опитате да ги „почувствате”. Ако изпитате благодарност. Ако повярвате.
Всичко, в крайна сметка, зависи от вярата ви доколко желанието е възможно. Няма други ограничения. Не случайно казват, че „ако имаш силна вяра, ще местиш планини”. Истински напредналите майстори са постигнали абсолютна вяра. За тях е достатъчно да произнесат желанието си само веднъж. За тях не важи предупреждението „внимавай какво си пожелаваш…”. Те винаги знаят какво точно и как да поискат.
"
От Писателският блог на Тишо: Сбъдването на желания – някои практически аспекти
четвъртък, 13 май 2010 г.
Души от стомана
Дали и човешката душа е като стоманата?
И различните души са просто в различни стадии на технологичния процес?
При едни рудата още се формира и натрупва в земята, при други е започнал процеса на пречистването и се питат защо живота ги нагрява до червено. Други, вече във фазата на закаляването, казват на вторите да не се оплакват, защото тях пък рязко хвърлят от огъня в леда. Други пък се оплакват, че живота ги блъска, без да знаят, че просто са в момент на разделяне на рудата от пръстта и пясъка.
Само готовите оръдия се подсмихват от страни и по-често си мислят, от колкото казват: „Истинската работа тепърва предстои, мили мои...“
И лопата обръща земята за да израстат нови плодове и зърна, чукът гради домове, а катаната пее бойната песен на смъртта.
Ризницата помни от къде е тръгнала и знае предназначението си, но нажеженото желязо в ръцете на твореца може само да гадае къде ще стигне и колко подвизи ще извърши.
И когато вече сабите или теслите вече не са нужни, те се връщат отново в ателието на ковача, за да приемат нова форма и нова цел.
Нищо не се губи, само променя формата си...
Скоро един румънец също е стигнал до тази метафора: http://www.dragosroua.com/tempered-steel/
И различните души са просто в различни стадии на технологичния процес?
При едни рудата още се формира и натрупва в земята, при други е започнал процеса на пречистването и се питат защо живота ги нагрява до червено. Други, вече във фазата на закаляването, казват на вторите да не се оплакват, защото тях пък рязко хвърлят от огъня в леда. Други пък се оплакват, че живота ги блъска, без да знаят, че просто са в момент на разделяне на рудата от пръстта и пясъка.
Само готовите оръдия се подсмихват от страни и по-често си мислят, от колкото казват: „Истинската работа тепърва предстои, мили мои...“
И лопата обръща земята за да израстат нови плодове и зърна, чукът гради домове, а катаната пее бойната песен на смъртта.
Ризницата помни от къде е тръгнала и знае предназначението си, но нажеженото желязо в ръцете на твореца може само да гадае къде ще стигне и колко подвизи ще извърши.
И когато вече сабите или теслите вече не са нужни, те се връщат отново в ателието на ковача, за да приемат нова форма и нова цел.
Нищо не се губи, само променя формата си...
Скоро един румънец също е стигнал до тази метафора: http://www.dragosroua.com/tempered-steel/
Абонамент за:
Публикации (Atom)