Представете си един Идеален Свят

> глава 18 обобщение на идеалния световен ред

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш. В нея са изложени идеи за нов идеален световен ред. Основана е на предишни 5 глави от книгата публикувани в този блог под имената:

1. Представете си световно обединение
2. Представете си висше човешко съзнание
3. Представете си идеалните взаимоотношения
4. Представете си идеалната парична система
5. Представете си идеалната цел на живота
   

Искам да видя дали правилно съм те разбрал дотук. Картината, която се очертава, е на един свят на равенство и спокойствие, където всички народи се подчиняват на едно световно управление и всички хора споделят равноправно световните богатства.

Помни, че когато говорим за равенство, ние имаме предвид равни възможности, а не фактическо равенство.
Всъщност „равенство” никога няма да бъде постигнато и ти се благодари, че е така.

Защо?

Защото равенство означава еднаквост - последното, от което светът се нуждае, това е еднаквост.
Не - Аз тук нямам предвид един свят, съставен от автомати, всеки от който получава равни части от Централното Управление на Големия Брат.
Говоря за един свят, в който да бъдат гарантирани две неща:
1. Задоволяване на основните потребности.
2. Възможност за развитие.
Въпреки всички световни ресурси, въпреки цялото изобилие, не сте успели да постигнете тези две прости неща. Вместо това сте поставили милиони хора на най-низшето стъпало на социо-икономическата стълбица и сте изградили един мироглед, който систематично да ги държи там. Допускате хиляди хора да умират ежегодно, поради липса на най-основни потребности за съществуването им.
При цялото величие на света вие не сте намерили начин да бъдете достатъчно велики, за да не допускате хората да умират от глад. А още по-малко да се убиват един друг, вие всъщност оставяте деца да умират от глад пред очите ви. Вие всъщност убивате хора, защото те поддържат различно от вашето мнение.

Аз си мислех, че сме толкова напреднали.

Първият белег на едно примитивно общество е, че то се смята за напреднало. Първият белег на едно примитивно съзнание е, че то се смята за просветлено.

Добре, нека да обобщим. Начинът да пристъпим на първото стъпало на стълбицата, където тези две основни гаранции се дават на Всекиго...

Е да се постигнат две трансформации - едната във вашата политическа парадигма, а другата- във вашата духовна парадигма.
Преходът към единно световно правителство ще трябва да включва световен съд, който да притежава голяма власт да разрешава международните спорове и мироопазваща сила, която да гарантира спазването на законите, от които сте решили да се ръководите.
Световното правителство ще включва конгрес на народите - с по двама представители от всеки народ по земята - и народно събрание - с представители, пропорционално на броя на населението на народите.

Точно по какъвто начин е организирано правителството на Съединените щати - с две камари, едната от които е с пропорционално представителство, а другата дава равнопоставен глас на всички щати.

Да. Вашата американска конституция беше вдъхновена от Бога.
Същият баланс на силите трябва да се постигне в новата световна Конституция.
Ще има също така изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт.
Всеки народ ще издържа своя полиция, която да поддържа вътрешния ред, но армиите на всички народи ще бъдат разпуснати. Точно както всички щати на Америка са разпуснали своите армии и флоти и имат една обща федерална армия, която да поддържа и гарантира мира на цялата група от щати, която наричате своя държава.
Нациите ще си запазят правото да сформират и призовават своята собствена полиция в дадени моменти, както и вашите щати имат конституционното право да поддържат и призовават в готовност щатската полиция.
И както и Щатите в момента всяка от 160-те национални държави в съюза на нациите ще има правото да се отдели от съюза въз основа на гласуване на народа (въпреки че причината за това аз не мога да зная, тъй като народът в това положение ще има по-голяма гарантирана сигурност и изобилие откогато и да било преди).

И нека го кажем още веднъж за тези, които не са разбрали достатъчно, подобна обединена световна федерация ще породи?...

1. Край на войните между народите и на решаването на конфликтите чрез убийство.
2. Край на най-голямата бедност, на умирането от глад, на масовата експлоатация на народа и неговите ресурси от онези, които са на власт.
3. Край на систематичното унищожение на природните богатства на Земята.
4. Преодоляване на безкрайната борба за все по-големи притежания.
5. Възможност - наистина - за всички хора да се развиват и да дадат израз на своята същност.
6. Край на всички ограничения, на цялата дискриминация, които задържат развитието на народите независимо дали в дома, на работното място, в политическата система или в личните сексуални отношения.

Дали този нов световен ред ще изисква правилно разпределение на богатството?

Той няма да изисква нищо. Той ще създава доброволно и съвсем автоматично преразпределение на ресурсите.
Всички хора ще получават съответно образование, например, всички хора ще получават свободно възможност да използват това образование в работата си - да следват такава кариера, която ще ги направи щастливи.
Всички хора ще имат гарантиран достъп до здравеопазването навсякъде и винаги, когато се нуждаят.
Всички хора ще бъдат осигурени, няма да се допусне да гладуват, да умират от глад, нито да живеят без нужното облекло, необходимия подслон.
Всички хора ще имат гаранции, че ще се зачитат основните им човешки права, така че оцеляването никога повече няма да бъде проблем. И простите удобства, и основни човешки права ще бъдат гарантирани на всички хора.

Дори и ако те не правят нищо, за да заслужат това?

Мисълта, че тези неща е необходимо да бъдат спечелени е основата на мисълта, че човек трябва да си заслужи пътя към рая. Ала вие не можете да заслужите пътя към Божията благодат и това не е необходимо, защото тя ви е дадена. Това е нещо, което не можете да приемете, защото е нещо, което не можете да отдадете. Когато се научите да давате (безусловно, тоест да обичате безусловно), тогава ще се научите да получавате безусловно.
Този живот е създаден като средство, чрез което ви е дадено да преживеете това.
Опитайте се задълбочено да разгледате тази мисъл: хората имат право на основни средства за съществуване дори ако нищо не правят, дори ако не допринасят нищо. Да живеят с достойнство, е едно от основните човешки права. Дал съм ви достатъчно ресурси, за да можете да гарантирате това за всекиго. Нужно е само готовност да ги споделите с другите.

Но тогава какво ще попречи на хората просто да пилеят живота си, да се мотаят и да събират помощи от фонд „Социално осигуряване"?

Преди всичко, не е твоя работа да съдиш кога един живот е пропилян. Пропилян ли е животът на един човек, който не прави нищо, а лежи и мисли в продължение на 70 години за поезия, след което пише един-единствен сонет, който отваря вратите за разбиране и прозрение на хиляди хора? Може ли да се каже, че един живот е пропилян, ако човек лъже, мами, интригантства, вреди и манипулира, ранява хората през целия си живот, но после изведнъж си спомня своята истинска същност в резултат на всичко, което е вършил - спомня си нещо, заради което е имал множество животи именно в опита да си го спомни - по този начин най-сетне той еволюира и достига следващото ниво. Смяташ ли, че такъв живот е „пропилян"?
Не е твоя работа да съдиш пътя на душата на друг човек. Твоя работа е да решиш Кой Си Ти, а не кой е някой друг или какво не е успял да бъде.
И така, ти питаш какво би попречило на хората просто да пилеят живота си, да си губят времето и да събират помощи от социалните служби. Отговорът е: нищо.

Но наистина ли смяташ, че такава система може да се нарече функционална? Не мислиш ли, че хората, които имат реален принос, ще започнат да негодуват срещу онези, които не допринасят нищо?

Да, ако не са просветлени, те ще негодуват, но просветлените хора ще се отнасят към онези, които не правят нищо, с голямо състрадание, а не с негодувание.

Състрадание ли?

Да, защото онези които допринасят, ще съзнават, че другите които не работят, не вършат нищо, пропиляват най-голямата възможност, най-голямата слава: възможността да творят и славата да преживеят висшата идея на Истинската си Същност. А онези, които имат принос ще знаят, че тъкмо това е достатъчно наказание за техния мързел, ако изобщо наказание е необходимо- а то не е.

Но няма ли онези, които допринасят за обществото, да изпитват гняв, че плодовете на техния труд им се отнемат и се дават на мързеливците?

Ти въобще не ме чуваш, всички ще получават минимума, който е необходим за да живеят. Онези, които имат повече, ще имат възможност да дават десет процента от своите печалби и така ще направят възможно осигуряването на всички.
А що се отнася до това какви ще бъдат приходите им, откритият пазар ще решава стойността на приноса на всеки един, както става днес във вашата страна.

Но тогава отново ще има „бедни" и „богати", както и днес! Това не е равенство.

Но това е равна възможност. Всеки ще има възможност да живее без да се грижи за своето оцеляване и всеки ще получава равноправна възможност да придобива знания, да развива своите умения и да използува своите природни таланти в мястото на радостта.

Мястото на радостта ли?

Така ще се нарича работното място.

Но няма ли да продължи да съществува завист между хората?

Завист - да, ревност - не. Завистта е естествено чувство, което подтиква човека да се стреми към все повече. Дори и едно двегодишно дете се стреми да достигне дръжката на вратата, която неговият брат успява да достигне. Няма нищо лошо в това, няма нищо лошо в завистта. Тя мотивира хората, тя е чисто желание, тя поражда величието.
Ревността от друга страна е чувство, породено от страх и то кара човека да желае другите да притежават по-малко. Това е чувство, което често се основава на огорчението. То е породено от гняв и води до гняв и то убива. Ревността може да убива. Всеки, който е бил в любовен „триъгълник" знае това.
Ревността убива, завистта ражда.
Онези, които завиждат ще получат възможност да успеят така, както желаят да го постигнат. Никой няма да бъде задържан икономически, политически и социално. Няма да бъде задържан от своята раса, пол или сексуална ориентация. Няма да бъде задържан от условията, в които е роден, от класовия си статус или възрастта, нито по някаква друга причина. Дискриминацията по каквато и да било причина просто няма да бъде толерирана повече.
И да, наистина ще продължат да съществуват „богати" и „бедни", но няма да има повече „гладуващи" и „бедстващи".
Както виждаш, мотивацията няма да бъде отнета от живота... А само отчаянието.

Но какво ще гарантира това, че ще има хора с реален принос, за да „влачат" онези, които няма да имат никакъв принос?

Величието на човешкия дух.

О-о?

Противно на твоите очевидно най-злокобни очаквания, обикновеният човек няма да бъде удовлетворен да живее само колкото да преживява и да не се стреми към нищо повече. А освен това, цялата мотивация на човека за постижения ще се промени когато се промени и втората парадигма - духовната.

Какво може да породи подобна промяна? Тя не се е случвала през цялата тази двехилядигодишна история...

Опитай дву-милиардо-годишна история...

...на планетата. Отвъде накъде такава промяна ще се появи тъкмо сега?

Защото когато вниманието вече не е насочено само към материалното оцеляване и се премахне нуждата човек да успява на всяка цена, само и само да си осигури минимална сигурност в живота, тогава няма да има друга причина да се търсят постижения човек да се откроява, да постига величие, освен да преживее нещо прекрасно!

Смяташ ли, че това ще бъде достатъчна мотивация?

Човешкият дух се издига, той не се снижава, когато му бъде дадена истинска възможност, душата търси по-висше преживяване за самата себе си, а не по-низше. Всеки, който е преживял истински прекрасното, дори и само за момент, той знае това.

Ами властта? При това преразпределение на света ще продължат да съществуват хора с необичайно голяма власт и богатство.

Финансовите печалби ще бъдат ограничени.

О, Господи, ето че отново тъпчем на същото място. Ти искаш да обясниш по какъв начин това ще се осъществи, преди аз да обясня защо то няма да се осъществи.

Да. Точно така, както ще има най-ниски граници на дохода, така ще има и най-високи граници на доходите. Първо почти всеки ще отделя десет процента от своя доход за световното управление. За това доброволно отделяне на десет процента от доходите аз споменах преди.

Да... Това предложение е отдавна познатият „десятък".

В днешното общество в настоящия момент той ще трябва да се дава под формата на данък, защото вие още не сте достатъчно просветлени, за да разберете, че доброволно даденият десятък за общото благо е във ваш интерес. Но когато съзнанието се промени по начина, по който описах, тази открита, изпълнена с грижа и свободно предлагана помощ от вашата печалба ще се разглежда като нещо очевидно много добро.

Трябва да ти кажа нещо. Имаш ли нещо против да те прекъсна, за да ти кажа нещо?

Не, разбира се. Казвай.

Този разговор ми се струва твърде странен. Никога не съм си мислил, че ще имам разговор с Бога, в който Бог ще започне да препоръчва политически курс на действие. Имам предвид на практика. Как мога да убедя хората, че Бог се обявява за редовно внасяне на определена такса!

Разбирам, че ти продължаваш да настояваш на своето и да възприемаш това, за което говоря, като „данък". Но аз си давам сметка, че това е така, защото идеята просто да отделяш десет процента от доходите си, от своето изобилие е нещо съвсем непознато за тебе. Защо ти е трудно да повярваш, че аз мога да имам идея за тези неща?

Мислех, че Бог не съди за нищо, няма мнения и не се интересува от подобни неща.

Почакай. Нека да си изясним всичко това. При последния ни разговор, който ти нарече първа книга, Аз отговарях на всякакви въпроси за това как да установим добри отношения помежду си, въпроси за това, как да изкарваме препитанието си, въпроси за диетата дори. Какво е по-различно тук?

Не зная. Просто ми се струва различно. Нима ти наистина имаш политически поглед към нещата? Нима си републиканец? Що за истина ще излезе от цялата тази книга! Бог е републиканец.

Може би предпочиташ да бъда демократ?

Боже Господи!

Много мило!

Не, по-скоро бих предпочел да бъдеш аполитичен.

Аз съм аполитичен. Аз нямам политически пристрастия от никакъв характер. Нещо като Бил Клинтън.

Хайде стига! Сега ти хитруваш!

Аз имам чувство за хумор, а ти?

Аз не съм очаквал Бог да има чувство за хумор, нито да има политически пристрастия.

Нито пък нещо човешко, нали?
Е, добре, нека в такъв случай да поставя първа книга и настоящата книга също в определен контекст.
Аз нямам никакви предпочитания за това как вие ще уреждате живота си. Моето единствено желание е да преживеете пълноценно себе си като творчески същества, така че да познаете истинския си Аз.

Добре, това го разбрах. Дотук добре.

Аз отговорих тук на всеки въпрос и на всяко запитване, също както и в първа книга в рамките на определен контекст и той е свързан с това как ти като творческо същество се опитваш да съществуваш и какво да вършиш? Например в първа книга ти ми зададе много въпроси, свързани с личните си взаимоотношения, спомняш ли си?

Да, разбира се.

Нима отговорите ми бяха толкова проблематични според теб? Нима ти беше трудно до повярваш, че аз имам отношение по тези въпроси?

Не съм мислил за това. Просто прочетох отговорите.

Все пак, както виждаш, аз ти дадох своите отговори в контекста на твоите въпроси. С други думи, в зависимост от желанието ти да бъдеш и да правиш това и това, аз ти отговорих как да процедираш, не е ли така? Показах ти пътя.

Да. Точно така беше.

Тук в случая върша същото.

Някак си... Някак си.... По-трудно ми е да повярвам, че Бог говори тези неща в сравнение с онези, които говореше преди.

По-трудно ти е да се съгласиш с някои от нещата, които се казват тук.

Ами...

Защото, ако се съгласяваш с тях, не би имало никакъв проблем.

Така ли?

Разбира се. Няма ли проблем, ако не съм съгласен с Бог?

Разбира се. Какво смяташ, че ще направя? Смяташ, че ще те смачкам като буболечка ли?

Всъщност, не бях стигнал чак дотам в мисленето си.

Виж какво, този свят е бил несъгласен с Мене още от самото начало. От началото на света едва ли някой е вършил Моята Воля.

Предполагам, че това е точно така.

Можеш да бъдеш сигурен, че е така. Ако хората бяха следвали Моите напътствия - които Аз съм ви оставил чрез стотици учители през всички хилядолетия - светът щеше да бъде много различно място. Така че ако искате да бъдете несъгласни с Мен сега, можете да продължавате. Освен това, Аз може и да не съм прав.

Какво?

Казах, че освен това и Аз може да не съм прав.

О, Божичко...

Ти не възприемаш всичко това като евангелие, нали?

Искаш да кажеш, че не трябва да се отнасям с прекалено доверие към този диалог, така ли?

О! Престани! Струва ми се, че не разбираш нещата в много голяма степен. Нека да се върнем към първата предпоставка: ти самият създаваш всичко това.

Е, добре, това е някакво облекчение. За известно време си бях помислил, че действително получавам някакво реално ръководство.

Ръководството, което получаваш е да следваш своето сърце. Слушай своята душа. Вслушвай се в своя Аз. Дори и когато ти представям някаква възможност, някаква идея, някаква гледна точка, ти не си задължен да я приемеш. Ако не си съгласен, то не бъди съгласен. Това е целият смисъл на този опит. Идеята не беше ти да смениш своята зависимост от всичко и от всекиго със зависимост от тази книга. Идеята бе да те накарам да мислиш. Да мислиш самостоятелно. Това съм Аз, точно в този момент. Аз съм ти, който мислиш. Аз съм ти, който мислиш на глас.

Искаш да кажеш, че този материал не идва от Най-Висшия Източник?

Разбира се, че идва. Но тук има нещо, което ти все още не можеш да повярваш: Ти си Най-Висшият Източник. И тук има нещо, което ти все още очевидно не разбираш: Ти създаваш всичко, целия твой живот в този момент и сега. Ти.... създаваш всичко. Не Аз. ТИ.
Така че... ако има някои отговори на тези чисто политически въпроси, които не харесваш, тогава ги промени. Направи го. Веднага. Преди да започнеш да ги възприемаш като евангелие. Преди да започнеш да ги възприемаш като реални, преди да започнеш да наричаш своята последната мисъл за нещо по-важна, по-валидна, по-истинска отколкото следващата си мисъл.
Помни: Винаги твоята нова мисъл създава твоята реалност. Винаги.
А сега има ли нещо в тази политическа дискусия, която проведохме, което ти би желал да промениш?

Ами всъщност не. В по-голямата част съм съгласен с теб, както изглежда. Аз просто не знаех как да възприема всичко това.

Възприемай го както желаеш. Не го ли разбираш? Това е, което правиш с целия си живот!

Добре, добре... Струва ми се, че разбрах. Бих искал да продължим този разговор дори и само заради това, за да разбера докъде ще стигнем.
Добре, да продължим. Ти говореше за...

Говорех, че в други общества - просветлени общества - отделянето на определена част от печалбата (от „дохода", както бихте го нарекли вие), за да бъде използвана за общото благо на обществото, е напълно утвърдена практика. При новата система, за която говоря, във вашето общество всеки ще печели достатъчно, така че да може да поддържа доходите си в определени граници.

Какви граници?

Условни граници, които са приети с общо съгласие.

А всичко, Което надхвърля тези граници?

То ще бъде предоставено на световния благотворителен тръст на името на благотворителя, тъй че светът ще знае своите благотворители.
Благотворителите ще имат правото на пряк контрол на разпределението на 60 процента от техния принос и ще имат възможността да вложат парите си точно в онова, в което желаят.
Останалите 40 процента ще бъдат разпределени в програми, узаконени от световната федерация и администрация.

Ако хората знаеха, че отвъд определени граници на дохода всичко ще им бъде отнето, каква ще бъде тяхната мотивация да продължават да работят? Какво ще ги накара да не спрат до средата, когато достигнат „границата" на своя доход?

Някои ще спрат. Но какво от това? Нека да спрат. Няма да се изисква човек задължително да работи повече, отколкото изисква най-високата граница на дохода, с приноса към световния благотворителен тръст. Парите, които ще бъдат спестени, когато се преврати масовото производство на оръжия ще бъдат достатъчни, за да задоволят на всички основните им жизнени потребности. Десятъкът от всичко, което се спечелва в целия свят в добавка към тези спестявания ще издигне цялото общество, а не само малцина избрани, на ново ниво на човешко достойнство и изобилие. А приносът от печалбата над договорените граници ще породи такива широки възможности и благосъстояние на всеки, че ревността и общественият гняв практически ще изчезнат.
Така че някои наистина ще престанат да работят-особено онези, които разглеждат жизнената си активност като реална работа. Обаче хората, които възприемат своята дейност като абсолютна радост, никога няма да престанат да я вършат.

Не всеки може да има такава работа.

Това не е вярно. Всеки може.
Да изпитваш щастие на работното си място, това не е свързано с функцията, която извършваш, то има връзка само с твоето предназначение. Майката, която се събужда в четири часа сутринта, за да смени пеленките на своето бебе, разбира това прекрасно. Тя тананика на бебето си и за нищо на света не изглежда така, сякаш извършва някаква работа. И все пак нейното отношение към онова, което прави, нейната мотивация във връзка с него, нейното предназначение в тази нейна дейност я прави истинска радост за нея.
Използвах този пример с майчинството, защото любовта на майката към нейното дете е най-близо до онова, което би ти помогнало да разбереш някои от идеите, за които говоря в тази книга и в цялата трилогия.

И все пак какъв е смисълът да се премахне „безкрайната възможност да печелиш"? Нима това няма да ограби човешкия опит от една от най-големите му възможности, от едно от най-прекрасните приключения?

Възможността и приключението да печелите огромни количества пари ще останат. Горната граница на доходите, които ще можете да притежавате, ще бъде много висока - повече отколкото един обикновен човек.... отколкото десетима обикновени хора... биха използвали. А и количеството доходи, които ще можете да спечелите, няма да бъде ограничено - ще има горна граница само на онова, което ще решите да задържите за лично ползване. Остатъкът - всичко, да кажем, над 25 милиона долара годишно (използвам условно тази цифра, за да изразя мисълта си) - ще се оползотвори за програми и услуги, които ще бъдат в полза на цялото човечество.
Що се отнася до причината...
Горната граница на доходите, които човек може да има, ще отразява промяната на съзнанието, която ще се осъществи на планетата. Съзнанието, че висшето предназначение на живота не е в натрупването на голямо богатство, във вършенето на добро, на колкото се може повече добро. Хората ще осъзнаят, че всъщност концентрацията на богатствата, а не тяхното споделяне с другите е най-големият фактор в създаването на световните проблеми, онези проблеми, които са най-трайни и най-странни и поразителни в социално и политическо отношение.

Възможността да се трупа богатство, и то неограничено богатство, е Крайъгълният камък на капиталистическата система. Една система на свободно предприемачество и открита конкуренция, която е породила най-великото общество на света.

Проблемът е, че вие наистина вярвате в това.

Не, аз не вярвам. Аз изразих тук онова, което мнозина наистина вярват.

Хората, които вярват в това, са изпаднали в изключителна заблуда и не виждат нищо от реалностите на планетата.
В Съединените щати един и половина процента от хората, които са на върха, притежават повече богатство, отколкото деветдесет процента от хората, които са на дъното. Общата стойност на онова, което притежават най-богатите 834000 души е близо билион долара по-голяма, отколкото онова, което притежават най-бедните 84 милиона души заедно.

И какво от това? Те са работили за да спечелят тези богатства.

Вие американците сте склонни да гледате на социалния статус като на функция от личните усилия на човека. Някои са „преуспели", значи вие приемате, че всеки може да преуспее. Този възглед е опростенчески и наивен. Той предполага, че всеки има равни възможности, докато фактически в Америка също както и в Мексико богатите и властимащите се стремят и успяват да задържат в своя кръг парите и властта и да ги увеличават.

И какво от това? Какво лошо има в това?

Те постигат това, като систематично елиминират конкуренцията, като институционализирано правят възможностите минимални. И като контролират колективно притока и нарастването на богатствата.
Те осъществяват това чрез всякакви средства от незаконни трудови дейности, при които експлоатират масите и бедните по целия свят, до добре познатите конкурентни дейности, които свеждат до минимум (и всъщност унищожават) възможностите на всички пришълци да влязат в Затворения кръг на Преуспелите.
И тогава те се опитват да контролират политиката на обществото и програмите за управление по целия свят, така че все повече да си осигуряват това, че основната част от хората ще остават под тяхна власт и контрол и в тяхно подчинение.

Не вярвам, че богатите правят това, поне не основната част от богатите. Възможно е да има, предполагам шепа заговорници...

В повечето случаи не богатите индивиди правят това. Обществените системи и институции, които се представляват от богатите, те го извършват. Тези системи и институции са били създадени от богатите и властимащите и тъкмо богатите и властимащите продължават да ги поддържат.
Като се крият зад тези социални системи и институции, отделните индивиди си измиват ръцете от всякаква лична отговорност за условията, които потискат масите, докато създават благоприятни условия и фаворизират богатите и властимащите.
Нека например отново да се върнем към здравеопазването в Америка. Милиони бедни американци нямат достъп до превантивни медицински грижи. Никой не може да посочи един отделен лекар и да каже „твоя е вината, това се дължи на теб", задето в една от най-богатите държави на земята милиони хора не могат да отидат на лекар, освен ако са в тежко състояние и трябва да потърсят спешна медицинска помощ.
Никой отделен лекар не може да бъде обвиняван за това. И все пак всички лекари извличат полза от него. Цялата медицинска професия и свързаната с нея индустрия получава безпрецедентни печалби от наличието на система, която е институционализирала дискриминацията срещу бедните работници и безработните.
И това е само един от примерите по какъв начин „системата поддържа богатите богати и бедните -бедни".
Проблемът е, че богатите и властимащите поддържат подобни социални структури и упорито се противопоставят на всякакви реални усилия те да се променят. Те се противопоставят на всеки икономически подход, който се стреми да създаде истинска възможност и да уважава достойнството на всички хора. Отделно взето, повечето богати и властимащи са много симпатични хора, които притежават милосърдие и съчувствие към всекиго, но споменете някоя идея, която ги заплашва, например за ограничаване на годишния доход (дори до такива смехотворно високи граници като например 25 милиона долара), и те ще започнат да се вайкат за това, че им се отнемат човешките права, за това, че „американският път" се руши и затова че „мотивировката" се губи.
Но какво да кажем за правото на всички хора да живеят при минимално прилични условия, да имат достатъчно храна, така че да не гладуват, достатъчно дрехи, така че да ги топлят? Какво да кажем за правото на хората навсякъде да получават необходимата им медицинска помощ, за правото им да не страдат и умират от липсата на елементарни медицински условия? Хората, притежаващи пари, не зачитат тези права.
Ресурсите на вашата планета- включително плодовете на труда на хората, и то на невероятно бедните хора, които биват непрестанно и систематично експлоатирани, принадлежат на хората от целия свят, а не само на онези, които са богати и достатъчно овластени, за да експлоатират останалите.
А ето по какъв начин става експлоатацията: вашите богати индустриалци отиват в някоя страна или регион, където няма никаква работа, където хората са отчайващо бедни и живеят в пълна мизерия. Тези богаташи откриват фабрика там и предлагат на бедните хора работа- понякога по десет-дванайсет до четиринадесетчасова работа на ден при надница, която е под "всякаква норма, да не говорим, че е под всяка човещина. Забележи, че надниците не са достатъчни да позволят на тези работници да се измъкнат от своите селища, нападнати от плъхове, но все пак са достатъчно, колкото да могат да продължат да живеят по този начин, за разлика отпреди, когато не са имали нито храна, нито покрив над главата си.
А когато им поискат сметка, тези капиталисти казват, „Хей, нима те не са по-добре отпреди? Ние им помогнахме! Тези хора сега имат работа, нали? Ние им дадохме възможност! Докато ние сме тези, които поемаме риска!"
И все, пак що за риск е това, да плащаш на хората по 75 цента на час, за да правят гуменки, които после ще продадеш за 125 долара на чифт?
Нима това е поемане на риск или най-чиста и откровена експлоатация?
Такава система на отявлен цинизъм би могла да съществува само в един свят, мотивиран от алчност, където печалбата, а не човешкото достойнство е най-главното съображение.
Онези, които твърдят, че „в сравнение със стандартите на тяхното собствено общество тези селяни се препитават чудесно!" са първокласни лицемери. Те са готови да подхвърлят на давещия се въже, но отказват да го издърпат на брега. А после се хвалят, че въжето било по-добро от скалата.
Вместо да зачитат истински човешкото достойнство на хората, тези „имащи" дават на „нямащите" в света толкова, колкото да ги направят зависими - но никога достатъчно, така че да им дадат истинска власт. Защото хората, които притежават истинска икономическа власт могат да влияят върху обществото, а не да бъдат подчинени на „системата". А онези, които са заинтересувани от тази система, най-малко биха искали подобно нещо!
И така, конспирацията продължава и за повечето богати и властимащи това не е конспирация на действието, а конспирация на мълчанието.
И така, нещата продължават. По никакъв начин не бива да се споменава нищо за цинизма на една социо-икономическа система, която възнаграждава един корпоративен управител със 70 милиона долара допълнително възнаграждение за това, че е увеличил продажбата на 70 милиона безалкохолни питиета, докато 70 милиона души не могат да си позволят лукса да пият безалкохолни напитки, а още по-малко да се хранят достатъчно, за да бъдат здрави.
Не бива да забелязваш цинизма на всичко това, наричай го световна икономика на свободния пазар и заявявай на всеки колко си горд от всичко това.
И все пак писано е:
Ако искаш да постигнеш съвършенство,
върви продай всичко и го раздели на бедните
и ще получиш награда на небето.
Но младият човек, когато чу това си отиде наскърбен,
защото имаше голямо богатство.

Представете си идеалната цел на живота

> глава 17 за конфликтите и смисъла на живота

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш.


Разбирам твоето предизвикателство. Чувам го. Моля те, искам да ми кажеш нещо повече за живота на тази планета в един по-широк мащаб. Кажи ми как един народ може да живее съвместно с друг, така че „никога повече да няма война".

Винаги между различните народи ще съществуват несъгласия, защото несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност. Насилственото решаване на противоречията обаче е признай на изключителна незрелост.
Няма никаква причина насилственото разрешаване на проблемите да не може да се избегне в света, ако отделните народи имат волята да го избегнат. Човек би могъл да помисли, че масовите жертви и разбитите животи биха били достатъчни, за да породят подобна воля. Но сред примитивни култури като вашата това не е така.
Докато си въобразявате, че можете да спечелите даден спор, вие ще го водите. Докато си мислите, че бихте спечелили една война, също така ще я водите.

И каква е алтернативата на всичко това?

Аз нямам отговор, а само ....

Зная, зная! Само наблюдения.

Да. Аз наблюдавам сега, както съм наблюдавал и преди. Едно краткосрочно решение на този проблем би могло да бъде да се установи нещо като единно международно правителство с международен съд, който да разрешава споровете (и чиито присъди да не могат да се пренебрегнат, както става с настоящия международен съд) и една световна миротворческа сила, която да гарантира, че никой народ, независимо колко могъщ и влиятелен е той, да не може да прояви агресия спрямо друг.
Но трябва да знаеш, че насилието на Земята може да продължи. Миротворческата сила може да се наложи да използва насилие, за да спре насилието в някои точки на земята. Както отбелязах в първа книга, неспособността да се спре един деспот, му влива сили. Понякога единственият начин да се избегне войната, е да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за да ги превратите! Това е очевидно противоречие, но то е част от Божествената Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" - може да се окаже в началото то да не бъде!
С други думи, често за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.
Очевидна истина е, че властта във вашия свят не може повече да се разпределя непропорционално по отношение на отделните народи. Тя трябва да се съсредоточи в ръцете на цялата група от нации, съществуващи на планетата. Само по този начин светът най-сетне ще постигне мир, основан на сигурното разбиране, че никой диктатор - независимо колко голяма и могъща е неговата нация - няма да може и никога не ще нападне територията на друга нация, нито може да заплаши нейните свободи.
По-малките народи ще престанат да бъдат зависими от волята на по-големите. Няма да им се налага да предоставят своите собствени ресурси и основните си земи за чужди военни бази, за да се сдобият с благоволението на по-големи от тях нации. При тази нова система сигурността и на най-малките народи ще бъде гарантирана не от това, чий фронт подкрепят, а от това върху какво основават собствената си сигурност.
Всичките сто и шестдесет народа ще се надигнат целокупно, ако някой народ бъде нападнат. Всичките сто и шестдесет народа ще кажат „Не!", ако един народ бъде заплашен или върху него се упражни насилие.
Народите също така няма да бъдат икономически застрашени.
Също така народите няма да бъдат заплашвани икономически, няма да бъдат изнудвани да предприемат определени действия от своите по-големи търговски партньори, няма да се иска от тях да следват определени „изисквания", за да получават чуждестранна помощ. На тях няма да им се налага да се държат по определен начин, за да се класират за най-елементарна хуманитарна помощ.
И все пак сред вас има такива, които биха протестирали, че подобна система на глобално управление ще подкопае независимостта и величието на отделните нации. Истината е, че тя ще го увеличи - и точно затова по-големите нации, чиято независимост се гарантира от силата, не от закона и справедливостта, се страхуват, защото тогава не само най-големите нации ще си проправят автоматично път, а равноправно ще се чуват съображенията на всички народи. По-големите нации няма да могат да контролират и използват основната част от световните ресурси, а ще трябва да ги споделят равноправно, да предоставят облагите равномерно на всички народи по света.
Едно общо управление на света би поставило равни условия на игралното поле - а такава една идея, която достига да самата сърцевина на спора относно основните човешки права и достойнство, представлява анатема за „имащите" на света, които искат „нямащите" да продължават да следват своята съдба, като, разбира се, пренебрегват факта, че „имащите" контролират всичко, което другите биха могли да потърсят.

Някак си ми се струва, че тук става дума за преразпределение на богатствата. По какъв начин можем да стимулираме желанието на хората, които искат повече и са готови да работят за него, ако знаят, че ще трябва да го споделят с другите, които не държат да работят толкова усърдно.

Преди всичко въпросът не е в това, че някои искат „да работят усърдно", а други не искат. Това е опростена аргументация (обикновено създадена точно от „имащите"). Много по-често става въпрос за възможности, не за желания. И първата работа, когато трябва да се преустрои общественият ред, е да се осигури на всеки човек и на всеки народ равна възможност.

Това никога не може да стане, ако онези, които са на власт и управляват основната част от световните богатства и ресурси са се вкопчили в своята власт и не искат да я дадат.

Да. Аз споменах Мексико и без да желая да навлизам в националния опит на тази страна, струва ми се, че тя е прекрасен пример за това. Една шепа богати и овластени фамилии контролират богатствата и ресурсите на цялата страна и са ги държали под контрол в продължение на четиридесет години. „Изборите" в така наречената западна демокрация представляват фарс, защото същите фамилии са контролирали една и съща политическа партия в продължение на десетилетия, без да имат никаква реална опозиция. Какъв е резултатът? „Богатите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват".
Ако надниците скочат от 1.75 долара на 3.15 долара за час, богатите веднага изтъкват колко много са направили те за бедните, като са им предоставили работа и възможности за икономически напредък. А всъщност единствените, които действително осъществяват напредък, това са богатите индустриалци и бизнесмени, които продават своите стоки на националния и световен пазар с огромни печалби, имайки предвид ниската стойност на труда.
Богатите в Америка знаят това и затова богати и могъщи американци строят заводи и фабрики в Мексико и други чужди страни, където робското заплащане на труда се смята за голяма възможност за селяните. Междувременно работниците се трудят в нездравословни и напълно несигурни условия, а местните правителства - контролирани от същите малцина, които обират печалбите от тези предприятия - не вземат никакви мерки. На работните места не се поставят никакви норми за защита на околната среда, нито за здравето и сигурността на работниците.
Няма никаква грижа за човека, нито за Земята. Те живеят в картонени колиби, разположени до потоци, където си перат прането и където понякога изхвърлят отпадъците си, защото нямат вътрешна канализация.
Резултатът от такова безгранично незачитане на масите е едно население, което не може да си позволи да купи продуктите, които произвежда. Но затова богатите собственици, богатите фабриканти не ги е много грижа. Те могат да превозят стоките до други нации, където хората могат да си позволят да купуват.
И аз съм убеден, че рано или късно тази спирала ще се обърне, ще се срути, и това ще има унищожителни последици. Не само в Мексико, но и на всякъде, където хората биват експлоатирани.
Революциите и гражданската война са неизбежни, както войните между народите, докато „имащите" продължават да се стремят да експлоатират „нямащите", прикривайки се зад маската на това, че им създават възможности.
Притежанието на богатствата и на ресурсите е станало толкова институционализирано, че в момента изглежда приемливо дори за хора, които са склонни да мислят справедливо и които гледат на това като на свободна пазарна икономика.
Единствено властта, която притежават богатите индивиди и народи в света, създава възможност за подобна илюзия за справедливост. Истината е, че това не е справедливо за по-голямата част от хората и народите в света, защото те се държат в такова подчинение, че нямат право дори да се опитват да постигнат онова, което са постигнали властимащите.
Системата на управление, описана тук драстично, би преместила баланса на властта от онези, които притежават ресурсите, към онези, които са бедни откъм ресурси, принуждавайки към едно справедливо разпределение.
Точно от това властимащите се страхуват.
Да. Затова непосредственото решение на този световен проблем е може би една нова обществена структура - ново управление в мащабите на целия свят, тоест ново световно управление.
Появявали са се лидери, които са били достатъчно проницателни и смели, за да предложат началото на Нов световен ред. Вашият Джордж Буш (старши - бел. Ред.), когото историята ще оцени като човек с далеч по-голяма мъдрост, прозрение, добродетелност и кураж, отколкото съвременното общество желае и е способно да признае, беше подобен водач. Такъв бе и съветският президент Михаил Горбачов, първият комунистически държавен лидер, който спечели Нобелова награда за мир. Този човек даде възможност за огромни политически промени и всъщност сложи край на това, което вие наричахте Студена война. Такъв беше и вашият президент Картър, който накара господин Бегин и господин Садад да постигнат споразумения, каквито никой не бе и мечтал преди и който дълго след своя президентски мандат измъкна света от жестоката конфронтация, и то чрез утвърждаването отново на една проста истина: ничия гледна точка не е по-маловажно да се чуе от друга; никое човешко същество не може да има по-малко човешко достойнство от друго.
Интересното е, че тези смели лидери, всеки от които е върнал света от ръба на войната в неговото време и всеки от които възприе и наложи нова посока на развитие на политическата структура - всеки от тях имаше само един мандат и е бил отстранен от длъжност от същите хора, които сам е издигнал. Невероятно популярни по света, те бяха определено отхвърляни в своята родина. Казва се, че човек не е пророк в своята родина. Това бе така, защото техните прозрения бяха далеч изпреварили разбиранията на собствените им народи, които виждаха само тесните си регионални интереси и си представяха, че могат само да загубят от един по-широк поглед към нещата.
Такава е съдбата на всеки лидер, който се е осмелил да излезе напред и да призове за край на подтисничеството от страна на властимащите. Всеки такъв лидер е бил отхвърлен и заклеймяван.
И така ще бъде винаги, докато се стигне да дълготрайно разрешение на тези проблеми, което не е политическо. Това дълготрайно решение, което е единственото реално решение, е едно ново Съзнание и едно ново Разбиране. Едно осъзнаване на Единството и Съзнание за любовта.
Стимулът да постигнеш най-многото, на което си способен в своя живот не бива да бъде икономическата и материална награда. Тук се стига до голяма грешка, това е погрешен приоритет, който е създал повечето проблеми, които разглеждаме тук.
Когато подтикът да постигаш не е икономически - когато икономическата сигурност и основните материални нужди са гарантирани на всички - тогава стимулите за развитие няма да изчезнат, но ще бъдат от различен тип. Това ще бъде стимулът да бъдеш по-сигурен, по-решителен, да бъдеш истински велик, не с мимолетното „преходно величие", каквото пораждат настоящите подбуди.

Но защо да живееш по-добре и да създаваш по-добър живот за своите деца да не е добра мотивация?

„Да живееш по-добър живот" е правилна мотивация, „да създаваш по-добър живот" за своите деца също е правилна мотивация, но въпросът е как се разбира „по-добрият живот"?
По какъв начин определяш кое е „по-добро"? Как определяш онова, което разбираш под „живот"?
Ако разбираш под „по-добро" онова, което е по-голямо, по-хубаво, повече пари, власт, секс и материални неща (къщи, коли, дрехи, колекции от касети и така нататък)... и ако определяш „живота" като период, който преминава между раждането и смъртта в настоящото съществуване, тогава ти не правиш нищо, за да се измъкнеш от капана, който е създала обречеността на вашата планета.
Ако обаче определяш като „по-добър" един живот, който е по-широк опит и по-голям израз на върховното Състояние на Битие и вечен и неспирен и постоянен процес на Битие, тогава може би ще намериш правилния си път.
„По-добър" живот не се създава чрез натрупване на материални неща, повечето от вас знаят това. Всички казват, че го разбират, но вашият живот и решенията, които мотивират живота ви, са предопределени най-вече от „материалните неща", а не от нещо друго.
Вие се стремите към материалното, работите за материалното и когато получите каквото желаете, никога не сте готови да се откажете от него.
Мотивацията на по-голямата част от човечеството е да постига, придобива, да има материални неща. Онези, които не се интересуват от материалното, лесно се отказват от него.
Тъй като настоящата ви мотивация да постигнете върховност, величие е свързана с това да имате, да натрупате всичко, което светът може да ви предложи, затова и целият свят е обхванат от различни борби. Огромни части от населението продължават да се борят за елементарно физическо оцеляване. Всеки ден е пълен с моменти на тревога, с отчаяние, съзнанието се занимава с основите жизнени въпроси - „ще имам ли достатъчно храна, ще имам ли покрив над главата си, ще мога ли да си осигуря топлина"? Огромен брой хора все още се занимават тъкмо с тези проблеми, хиляди хора умират всеки месец, поради липса на храна. Един по-малък брой от хората могат да разчитат на основни средства за съществуване в своя живот, но се стремят към нещо повече - известна минимална сигурност, скромен, но приличен дом, по-добро бъдеще. Те работят упорито, измъчват се от това как и дали ще могат да „си пробият път".
Съзнанието им е затормозено от неотложни тревожни въпроси.
Далеч по-малък брой от хората имат всичко, което биха могли да желаят - всъщност всичко, което другите две групи от хора искат и кьм което се стремят - но интересното е, че мнозина от тази последна група продължават да искат още повече.
Техните умове се интересуват само от това да запазят всичко, което са придобили и да увеличават своите придобивки.
В допълнение сега се появява и една четвърта група -тази група е най-малката, фактически тя е съвършено мъничка.
Тази група се разграничава от потребността за материални неща. Тя се интересува от духовната истина, от духовната реалност и от духовния опит.
Хората в тази група гледат на живота като на духовно преживяване - едно пътуване на душата - те реагират на всичко, което се случва в човешкия живот, в границите на този контекст. Поддържат целия човешки опит в рамките на тази парадигма. Тяхната борба е свързана с това да търсят Бога, да осъществят своя Аз, да дадат израз на истината.
В процеса на тяхната еволюция тази борба престава да бъде борба, превръща се в процес. И това е процес на самоопределение, не „себеоткриване", а на Себе-определение, на Растеж (не на научаване), на Битие, (а не на действие).
Мотивацията да търсят, да се стремят, да откриват, да разгръщат себе си, да успяват, става напълно излишна. Причината да вършат каквото и да било се е променила и с нея вършителят също се е променил. Причината става процесът и вършителят става онзи, който Е.
Човекът, който досега е бил вършител, сега се превръща в човек, който просто Е.
Докато преди причината човек да се стреми да работи упорито през целия си живот е била да постигне земни неща, сега причината е да преживее небесното.
Докато преди тревогите са били предимно свързани с тялото, сега тревогите са предимно свързани с душата.
Всичко се е променило, всичко е станало различно. Смисълът на живота се е променил, а с това и самият живот.
„Мотивацията за постигане на възвишеност" се е променила и с това е изчезнала потребността да се придобиват, да се защитават, да се увеличават земните притежания.
Величието вече не се измерва с това колко човек е натрупал. Световните ресурси с основание се разглеждат като принадлежащи на всички хора по света. В един свят, благословен с достатъчно изобилие, за да удовлетвори основните нужди на всички, основните нужди на всички ще бъдат удовлетворени.
Всеки ще иска по този начин. Няма да има нужда никой да бъде принуждаван да дава недоброволни данъци.
Всеки с готовност ще приеме този начин на живот. Няма да има нужда един човек да се облага с данъци, които доброволно не желае да даде. Всички доброволно ще отделяте десет процента от своите придобивки, от своето изобилие за програми които да подпомагат онези, които са се сдобили с по-малко. Вече няма да бъде възможно хиляди хора да стоят и да наблюдават как хиляди други гладуват - не поради липса на храна, но поради липса на достатъчна човешка воля да се създадат прости политически механизми, чрез които хората да се сдобиват с храна.
Подобен морален цинизъм, който сега е разпространен във Вашето примитивно общество - завинаги ще бъде заличен в деня, когато се промени вашият стимул да постигате величие и вашето разбиране на величието.
Вашата нова мотивация: да станете онова, за което сте били създадени - физически образ и подобие на Самия Бог.
Когато изберете да бъдете онова, което реално сте - проявеният Бог - вие никога повече няма да действате по един неблагочестив начин. Никога повече няма да издигате лозунги като:
БОЖЕ, ПАЗИ МЕ ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДОЙДОХА СЛЕД ТЕБ!

Представете си идеалната парична система

> глава 16

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш.


Разгледахме по-широките аспекти на живота на планетарно равнище, както и някои страни на личния живот на отделния човек, които разгледахме първоначално в първа книга. Сега ми се иска да ти задам няколко въпроса относно околната среда.

Какво желаеш да узнаеш?

Наистина ли околната среда се руши, както твърдят някои природозащитници, или тези хора просто са черногледи радикали и либерални комунисти, всички завършили колежа „Бъркли" и пушещи марихуана.

Отговорът на двата въпроса е „да".

Така ли...???

Просто се шегувах. Е, добре, „да" на първия въпрос, „не" на втория.

Наистина ли озоновият слой се руши? Унищожени ли са дъждовните гори?

Да. Но не става дума за тези очевидни неща. Съществуват явления, които не са така видими, но върху които трябва да се замислите.

Подскажи ми кои.

Така например бързо се увеличава недостигът на плодородна почва на вашата планета. С други думи, добрите почви, върху които можете да култивирате храна, стават все по-малко. Така е, защото почвата се нуждае от възстановяване, а вашите сдружени фермери нямат време за това. Те искат земята да произвежда, произвежда и произвежда. По този начин древната практика полята да се засаждат с алтернативни растения през един сезон се изоставя и прекратява, за да не се губи време. При обработване на земята се използват какви ли не химикали, тъй че нейното плодородие по-бързо да се възстанови, но и тук, както по отношение на всичко друго, вие не можете да откриете изкуствен заместител на онова, което майката природа маже да направи сама.
Резултатът е, че почвите ерозират и плодородната почва се съхранява само на няколко десетки сантиметра на повърхността, с други думи, вие засаждате все повече и повече растения за храна в почва, която става все повече и повече неплодородна. Липсва й желязо. Липсват й минерали. Липсва й всичко, което разчитате, че почвата може да даде. И още по-лошо, ядете храни, пълни с химикали, които са били изсипани в почвата в отчаян опит да бъде тя възстановена. Това може да не увреди тялото в кратковременен период, но ще трябва с прискърбие да откриете, че с течение на времето тези химикали, които се задържат в тялото, не ви правят здрави.
Този проблем за ерозията на почвата поради бързото й преизтощаване, не се осъзнава от много хора. Намаляването на плодородната почва не е някаква фантазия на екстравагантни природозащитници, които си търсят поредната модна кауза, за която да се хванат. Запитайте всеки учен по въпросите на земята и ще има какво да чуете. Този проблем започва да добива катастрофални размери. Той е световен проблем и е много сериозен. Той е само един от примерите за многото начини, по които увреждате и изтощавате своята Майка Земя. Онази, която дарява целия живот, и го правите поради пълно незачитане на нейните потребности и естествени процеси.
Засягат ви много малко неща, свързани с вашата планета, освен това да задоволявате собствените си страсти, да задоволявате непосредствените си (и най-често преувеличени) потребности и да утолявате безкрайно човешкото желание за По-голямо, Повече, По-добро. Много добре бихте сторили вие като човешки род, ако се запитате кога твърде много е наистина твърде много.

Защо не се вслушваме в думите на природозащитниците? Защо не се съобразяваме с техните предупреждения?

В това отношение, както и в много други неща, които засягат качеството на живот на вашата планета, има една схема, която може лесно да се открои. Вие сами сте създали една фраза във вашия свят, която отговаря съвършено на този въпрос: „Следвай пътя на парите".

Има ли някаква надежда въобще да разрешим тези проблеми, когато трябва да преодолеем нещо, взело такива огромни мащаби и толкова коварно?

Съвсем просто е. Елиминирайте парите.

Да елиминираме парите ли?

Да. Или най-малкото, престанете да ги криете като проблем.

Не разбирам.

Повечето хора крият нещата, от които се срамуват и не искат другите да разберат за тях. Ето защо по-голямата част от вас крият своята сексуалност и почти всички крият своите пари. С други думи не сте открити по отношение на този проблем. Смятате парите си за ваш личен въпрос и именно тук се крие проблемът.
Ако всеки знае всичко за паричната ситуация на всички останали, няма да възникнат протести в страната ви и на планетата, такива, каквито не сте виждали. Впоследствие ще се възцари справедливост, безпристрастност и честност, както и едно поведение от страна на всички, което да служи на доброто на цялото общество.
Сега в момента не е възможно да се постигне справедливост и безпристрастност, както и честност и поставяне на общото благо на преден план, защото парите могат лесно да се укрият. Човек може във физическия смисъл да ги вземе и да ги скрие. Съществуват и множество други средства, които спомагат корпоративните пари да се „укриват" или да „изчезват". И тъй като парите могат да се укриват, не съществува начин да се знае точно колко притежават останалите и какво правят с тях. Това създава възможност за огромно неравенство да не говорим за двойствени сделки, например. Корпорациите могат да плащат на двама души различни заплати за една и съща работа -на един човек могат да плащат 57 000 долара годишно, докато на друг 42 000 долара, за това, че върши точно същата работа, Като на единия се плаща повече, отколкото на другия, защото първият притежава нещо, което втритият не притежава.

Какво, например?

Пенис.

Ооо!

Да, ооо, наистина.

Но ти не разбираш. Да притежава пенис прави първия наемен работник по-ценен от втория, това го прави по-бърз в мисленето, по-умен и очевидно по-способен.

Хмммм. Не си спомням да съм те правил по този начин. Имам предвид не съм ви създавал с толкова неравноправни способности.

Да, така си ни създавал и се учудвам, че не знаеш това. Всички на тази планета го знаят.

Най-добре да се спре с това още сега, защото хората може да си помислят, че наистина говорим сериозно.

Искаш да кажеш, че не говорим сериозно, така ли?

Не, говорим напълно сериозно! Хората на тази планета са сериозни по тези въпроси. Ето защо жените не могат да бъдат свещеници в римокатолическата църква или сред мормоните. Те не могат да се появят от определена страна на стената на плача в Йерусалим, не могат да получат висок пост в петстотин от проспериращите компании, не могат да бъдат пилоти на самолети нито...

Да, дойдохме си на думата. И аз само исках да кажа, че дискриминацията в заплащането щеше да бъде далеч по-трудна, ако всички парични преводи бяха явни, а не скрити. Представяш ли си какво би станало на работните места, ако всички компании бяха принудени да публикуват всички заплати на всички свои служители и работници? Не средната работна заплата за определена квалификация, а действителните плащания, които получава отделният човек.

Е, в момента действа правилото „двама се карат - третият печели".

Да.

А има и друго правило: „Каквото не знаеш, от него не те боли".

Да.

А има и такова правило, че „Защо да му плащаме повече, когато можем да го наемем за по-малко?"

Да. Да.

И има подмазвания, целувки на шефовете, „връзки", политика на компаниите...

И много още неща, които ще изчезнат от работните места и света с простото разкриване на паричните възнаграждения.
Помисли за това, ако знаеш колко точно пари притежава всеки и реалните печалби на всички индустриални предприятия и корпорации и на техните изпълнителни директори, както и това как всеки човек и корпорация използва парите, които притежава - не мислиш ли, че нещата биха се променили?
Размисли за това, по какъв начин ще се променят според теб?
Реален факт е, че хората никога не биха се примирили с 90% от онова, което става в света, ако наистина знаеха какво става. Обществото никога не би узаконило изключително непропорционалното разпределение на богатствата, а още по-малко средствата, чрез които те се печелят и начините, които се използват, за да се трупат все повече и повече средства, ако тези факти бяха известни съвсем конкретно и непосредствено на всички хора навсякъде.
Нищо не поражда правилно поведение по-бързо, отколкото излагането на фактите в светлината на общественото внимание. Ето защо вашите така наречени закони за това публичното обсъждане на проблемите имат толкова положителен ефект в преодоляването на ужасната каша, забъркана от политическата и управленската система. Общественото внимание и оценка са спомогнали за премахване на нечистите сделки, които се вършеха в двайсетте, трийсетте, четиридесетте и петдесетте години и във вашите общински съвети, училищни настоятелства и политически крепости - както и в правителствата на отделните народи.
Време е да се изнесе „на светло" начинът, по който се заплащат стоките и услугите на вашата планета.

Какво предлагаш?

Това не е предложение, а предизвикателство. Предизвиквам ви да изхвърлите всичките си пари, всичките си книжа и монети и отделни национални валути и да започнете отначало. Да развиете международна монетарна система, която е изцяло открита, напълно видима, която може непосредствено да се проследи и изцяло да се отчете. Установете световна компенсаторна система, чрез която хората да получават кредити за услугите, които извършват и продуктите, които произвеждат и дебити за услугите, които използват и продуктите, които консумират.
Всичко да бъде на системата на кредити и дебити. Възвращаемостта на инвестициите, наследствата, печалбите от залагане, заплатите и надниците, бакшишите и паричните възнаграждения, всичко. И нищо да не може да бъде купувано без кредити, да няма друга обменна валута. И финансовият архив на всеки да бъде достъпен за всички.
Казва се: „Покажи ми банковата сметка на човека и аз ще ти кажа какъв е той". Тази система се доближава до такъв един сценарий. Хората ще могат да знаят повече за теб, отколкото сега, но не само че вие ще се познавате по-добре, вие ще имате повече информация за всичко. Ще знаете повече за това какво плащат и харчат корпорациите, техните разходи за всеки продукт, както и техните цени. (Можете ли да си представите какво биха направили корпорациите, ако трябва да поставят две цифри на всеки етикет с цена - цената и техните собствени разходи - нямаше ли това да понижи цените? Нямаше ли да увеличи конкуренцията, нямаше ли да стимулира справедливата търговия? Не можеш да си представиш какви биха били последиците от нещо подобно. В тази нова световна компенсаторна система трансферът на дебити и кредити ще бъде напълно видим. Всички ще могат да прегледат сметките на всеки човек или организация по всяко време, нищо няма да се държи в тайна, нищо няма да бъде лична работа.
Световната компенсаторна система ще удържа по 10% от всички печалби ежегодно от приходите на онези, които доброволно са съгласни да им бъдат удържани, няма да има данъци върху доходите, нито данъчни декларации, които да се попълват, нито вратички за измъкване от данъчно облагане, нито ще има объркване!
Тъй като всички архиви ще бъдат открити, всеки в обществото ще може да знае кой избира да дава 10% за общото благо на всички и кой не. Това доброволно облагане ще се използва за подпомагане на програми и услуги на правителството, за което са гласували всички хора.
Цялата система ще бъде съвсем проста и съвсем открита.

Светът никога няма доброволно да стигне до съгласие по тези Въпроси.

Разбира се, че не и знаеш ли защо? Защото такава система ще направи невъзможно за хората да вършат неща, за които не искат другите да знаят. А защо хората да искат да вършат неща, за които другите да не знаят? Ще ти кажа защо. Защото понастоящем вие живеете в една обществена система, основана на принципите за „най-голяма власт", „най-голяма печалба" и „оцеляване на най-приспособимите".
Когато главната цел на обществото ви (както е при истински просветените общества) стане оцеляването на всички; благото, равенството на всички; осигуряването на добър живот за всички; тогава потребността ви да вършите нещата тайно, да маневрирате извън погледа на обществото, да криете парите си, ще изчезне.
Разбираш ли, колко голяма част от добрата стара корупция да не говорим за несправедливостите и непочтеността, ще бъде елиминирана от въвеждането на подобна система?
Тайната тук, ключовата дума е видимост.

О! Що за концепция. Що за идея. Абсолютна видимост в нашите монетарни дела. Опитвам се да намеря някаква причина, поради която в тази идея да има нещо „неправилно", нещо, което да не е „както трябва", но не откривам.

Разбира се, не можеш да откриеш, защото нямаш какво да криеш. Но представяш ли си какво биха направили хората, притежаващи пари и власт в света, как те биха надигнали глас, ако можеха дори да си представят, че всяка тяхна стъпка, всяка покупка и продажба, всяка спогодба, всяко корпоративно действие и избор на цена, както и всички преговори за надници, всяко решение ще може да бъде достъпно на всички останали от най-горното до най-долното стъпало на йерархията.
Но аз ти казвам: нищо не води до установяване на справедливост по-бързо от видимостта или прозрачността.
Видимостта е просто друга дума за истината.
Познай истината и истината ще те направи свободен.
Правителства, корпорации, хора с власт, всички те знаят това и то е причината, поради която никога не допускат истината - простата и гола истина - да залегне в основата на политическата, социалната и икономическа система, която те самите изработват.
В просветените общества не съществуват тайни. Всеки знае онова, което останалите притежават, онова, което печелят, което плащат като заплати и данъци и благотворителни предприятия. Всеки знае с какво всяка друга корпорация облага, какво купува и продава и за колко, какво печели от всичко. Знае се всичко. ВСИЧКО.
Знаеш ли, защо всичко това е възможно само в просветените общества? Защото никой в тези просветени общества няма желание да вземе нещо, да получи нещо за сметка на другите.

Това е радикален начин на живот.

Той изглежда радикален от гледна точка на примитивните общества. И това е така, в просветените общества той очевидно изглежда най-адекватен.

Много съм заинтересуван от тази концепция за „видимостта". Може ли тя да се приложи и към други неща, освен монетарните дела? Може ли да бъде ключова дума за нашите лични взаимоотношения например?

Бихме могли да се надяваме.

И все пак не се прилага.

Като правило не, на вашата планета засега не. Повечето хора все още имат много неща, които да скриват.

Защо? Каква е причината?

В личните взаимоотношения (и във всички взаимоотношения всъщност) проблемът е в това, че може нещо да загубиш. Хората се страхуват от това, което могат да загубят или което могат да не успеят да спечелят. Въпреки всичко най-добрите лични взаимоотношения и определено най-прекрасните романтични взаимоотношения са тези, в които всеки знае всичко, в които прозрачността или видимостта не само е ключовата дума, тя е единствената дума; в които просто няма тайни. При тези взаимоотношения нищо не се крие, нищо не се затулва или нюансира, нищо не се представя в изопачен вид. Нищо не се премълчава, нищо не се изключва. Хората не се опитват да се досещат за мотивите на другия, не играят помежду си никакви задкулисни игри, никой не се опитва „да разиграва другия", „да прави номера", нито да „засенчи другия".

Но ако всеки знае всичко, което си мислим...

Няма защо да продължаваш. Тук не става дума за това да се лишите от вътрешен мир, от вътрешната свобода да разполагате със своя личен свят. Аз не говоря тук за нищо подобно.
Става дума просто за това да бъдете открити и честни в отношенията помежду си. Става дума за това просто да казвате истината, когато говорите и да не премълчавате истината, когато знаете, че трябва да се каже. Става дума за това да не лъжете никога повече, да не прикривате с думи и с мисли, да не манипулирате, нито да изопачавате истината по хиляди начини, с които се характеризират повечето човешки взаимоотношения.
Става дума за това, да се казват нещата ясно и просто, такива, каквито са, напълно открито. Става дума за това всички хора да притежават информация и да знаят всичко, което им е необходимо да знаят по даден предмет. Става дума за справедливост и откритост и ...за прозрачност.
Това обаче не значи, че всяка мисъл, всеки личен страх, всеки тъмен спомен, всяко мимолетно осъждане, всяко мнение, всяка реакция трябва да се изложи на показ за разглеждане и обсъждане. Подобно поведение не означава прозрачност, а липса на разум и то би могло да ви подлуди.
Ние говорим тук за просто, непосредствено и открито, честно и пълноценно общуване. Но дори и в тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.

Повтори това отново.

Дори и в тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.

Трябва да посетиш някой водевил.

Шегуваш ли се?
Та Аз съм посещавал.
Ако трябва да говорим сериозно, идеята е великолепна, представи си цяло едно общество, което да се гради на Принципа на Видимостта.

Сигурен ли си, че този принцип ще може да се приложи успешно?

Ще ти кажа нещо. Половината злини на света могат да се премахнат още утре. Половината от грижите на света, половината от Конфликтите на света, половината от гнева, от безизходицата...
От началото ще има гняв и безизходица, не се заблуждавай в това отношение.
Когато стане ясно, че с обикновения човек са злоупотребявали, играли са си като с вещ, манипулирали са го, лъгали са го, мамили са го право в очите, това ще породи много гняв и чувство за безизходица. Но „видимостта" ще пречисти всичко това за не повече от шестдесет дни, ще го премахне завинаги.
Отново те приканвам, помисли за това.
Смяташ ли, че можеш да имаш такъв живот? Без повече тайни? При абсолютна прозрачност?
И ако не, защо?
Какво таиш от другите, за което не би искал те да знаят?
Какво говориш на някого, което не е истина?
Каква част от истината премълчаваш?
Как откритата или прикрита лъжа е довела света, в който живееш, до състоянието, в което искаш да бъде този свят? Нима манипулацията (на пазара по отношение на конкретна ситуация или на конкретен човек посредством премълчаване и потайност наистина ни е донесла нещо добро? Нима „личната тайна" е помогнала с нещо на управлението на нашия съвместен и индивидуален живот?

Какво би станало, ако всеки би могъл да вижда всичко?

Но тук има известна ирония. Не разбираш ли, че тъкмо в това е заключен страхът ти от първата среща с Бога? Не разбираш ли, че онова, от което наистина те е страх, е, че играта свърши. Танцът е изтанцуван. Онова, което става в тъмната кутия е свършило. Онази дълга, дълга редица от измами, големи и малки е дошла до своя край в най-буквалния смисъл?
И все пак хубавото е, че няма причина за страх, няма защо да се плашиш. Никой няма да те съди, никой няма да е изкаран „грешен", никой няма да те хвърли във вечния огън на ада.
(А що се отнася до вас, римокатолиците - не, вие няма да отидете в Чистилището.)
(И вие, мормони, няма да бъдете впримчени завинаги в низшето небе, без да можете да се издигнете до „висшите небесни сфери", няма да бъдете обявени за погинали чеда и завинаги запратени в неизвестното.)
(И вие....)
Е, вече разбираш цялата картина. Всички вие сте изградили в рамките на вашата определена религия някаква идея някаква представа за най-тежкото божие наказание. И неприятно ми е да ви го кажа, защото виждам какво удоволствие извличате от тази драма, но все пак... няма нищо подобно. Може би когато се освободите от страха, че животът ви ще стане напълно прозрачен в момента на вашата смърт, вие ще може да преодолеете и страха от тока, живота ви да стане напълно прозрачен още докато сте живи.

Дали това няма бъде нещо...

Да, дали няма да бъде все пак? Ето ти формулата, която може да ти помогне да поставиш начало. Върни се в самото начало на тази книга, виж отново петте нива за казване на истината. Запомни този образец и започни да го прилагаш. Стреми се към истината, казвай истината, живей в истината всеки ден. Прави това сам и по отношение на всеки човек, до живота на когото се докосваш.
И така, подготви се да бъдеш напълно открит, готов за пълна прозрачност.

Това ме кара да изпитвам известен страх.

Тогава опитай се да разбереш от какво именно се страхуваш.

Страх ме е, че всички ще ме изоставят, страх ме е, че никой няма да ме обича повече.

Разбирам. Значи смяташ, че трябва да лъжеш, за да накараш хората да те харесват.

Не точно да лъжа. Просто да не им Казвам Всичко.

Спомни си какво казах преди. Не става въпрос за това да даваш израз на всяко, дори и най-дребното си чувство, мисъл, идея, страх, спомен, да се изповядваш за всичко. Необходимо е просто винаги да говориш истината, винаги да изразяваш напълно себе си. С най- скъпия си и любим човек ти можеш да бъдеш физически гол, нали?

Да.

Защо тогава да не можеш да бъдеш емоционално гол също?

Второто е далеч по-трудно от първото.

Разбирам. Но това не значи, че е по-малко препоръчително, защото наградата е голяма.

Прекрасно. Ти наистина даде някои много интересни идеи, да се премахнат скритите помисли, да се изгради едно общество, основано на Видимостта, да се казва истината през цялото време на всекиго за всичко. Уф!

Върху тези няколко идеи са били изграждани цели общества. Просветлени общества.

Досега не съм се натъквал на такова общество.

Аз не говорех за твоята планета.

О-о!

Нито дори за слънчевата система.

О-о!

Но съвсем не е необходимо да напуснеш планетата или дори да излезеш от собствения си дом, за да започнеш да преживяваш онова, което подобна Нова Мисловна система представлява. Започни от собственото си семейство, започни от собствения си дом. Ако имаш свой бизнес, започни от собствената си компания. Кажи на всички в своята фирма точно какво правиш, какво печели и харчи фирмата и какъв е приносът на всеки работник. Ти направо ще прогониш ада от душите им, имам предвид това съвсем в буквалния смисъл - ще прогониш ада от душите им. Ако всеки, който притежава компания, направи това, работата ще престане да бъде жив ад за мнозина, защото те ще получат усещане за справедливост, за равнопоставеност, за безпристрастие и това автоматично ще окаже своето влияние в атмосферата на работното място.
Кажете на своите клиенти точно колко пари струва един продукт или услуга, запишете тези цифри върху етикетчето. Наред с цената сложете и собствените си разходи. Ще продължите ли да се гордеете с онова, което искате? Страхувате ли се, че някой може да си помисли, че „изцеждате" клиентите си, ако разбере какво е съотношението между вашите разходи и цената? И ако е така, вижте какво можете да направите, за да възстановите цената в сферата на справедливостта, а не просто „да получите всичко, което можете, докато можете".
Имай смелост. Направи го. Имай смелост.

Това изисква една тотална промяна в мисленето. Това налага да се заинтересуваш от своите клиенти и купувачи толкова, колкото и от самия себе си.

Да, можеш да започнеш да изграждаш това Ново Общество още сега, още тук, още днес. Изборът е твой. Можеш да продължиш да поддържаш старата система, настоящата парадигма, но можеш да издигнеш факела и да покажеш на света нов път.
Ти можеш сам да се превърнеш в един нов път. Във всичко. Не само в бизнеса, не само в личните си взаимоотношения, не само в политиката, икономиката, религията, не само в един или друг аспект на житейския опит, но във всичко.
Бъди този нов път. Бъди този по-висш път. Бъди този грандиозен път. Тогава можеш с правота да кажеш: Аз съм пътят и животът. Последвайте ме.
Ако целият свят те последва, ще бъдеш ли доволен от това накъде си го повел?
Нека този въпрос да бъде лайтмотивът на днешния ти ден.

Представете си идеалните взаимоотношения

> глава 13 за личния пример и отношението към другите

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш. Началото на главата е логически свързано с края на предната глава публикувана под заглавието "Представете си Висше човешко съзнание", в която Бог призовава автора да бъде първоизточникът на новото Висше съзнание.


С какво да започна?

Бъди светлина на света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома.

По какъв начин?

Със своя сияен пример. Търси само Божественото. Говори само истинното. Действай само с любов.
Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко. Не искай нищо.
Избягвай рутината.
Не приемай неприемливото.
Учи всички търсещи да разберат за Мен.
Превърни всеки миг от живота си в изблик на любов.
Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш най-възвишените думи, да извършваш най-възвишените дела. По този начин ще отдадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен.
Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се докосваш.
Бъди мир.
Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо.
Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред който всеки човек благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго, защитавай интересите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов.
Бъди жив, диханен пример на най-висшата истина, която обитава в теб.
Говори смирено за себе си, за да не сбърка някой и да не приеме твоята Най-висша Истина за хвалба.
Говори тихо, за да не помисли някой, че просто привличаш внимание към себе си.
Говори нежно, за да почувстват всички Любовта.
Говори открито, за да не помисли някой, че имаш нещо да криеш.
Говори искрено, за да не сгрешиш.
Говори често, за да се чуе твоята дума.
Говори положително, за да не се почувства никой пренебрегнат.
Говори с любов, за да може всеки звук да носи изцеление.
Говори за мен с всяка своя дума.
Превърни живота си в дар.
Помни винаги, че ти си дар!
Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него.
(Ти можеш винаги да бъдеш дар, защото си винаги дар, но понякога не знаеш това.)
Когато някой неочаквано навлезе в твоя живот потърси какъв дар е дошъл да получи от теб този човек.

Колко странен е начинът, по който се изразяваш.

Защо иначе един човек ще пристъпи към теб?
Но казвам ти: всеки човек, който пристъпва към теб, е дошъл, за да получи дар от теб. По този начин той самият те дарява - дарява ти възможността да преживееш и осъществиш Истинския си Аз.
Когато разбереш тази проста истина, когато я разбереш, ти ще видиш Върховната истина във всичко:
АЗ СЪМ ИЗПРАТИЛ ПРИ ТЕБ ЕДИНСТВЕНО И САМО АНГЕЛИ.

Объркан съм. Можем ли да се върнем малко назад? Струва ми се, че се получи известно противоречие. Мислех, че твърдиш, че най-добрата помощ в някои случаи е да оставим хората сами да се справят, а после ми се стори, че казваш никога да не отказваме помощ на никого, ако видим, че даден човек се нуждае от помощ. Тези две твърдения ми изглеждат в противоречие.

Нека да ти поясня.
Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш. Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.
Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведението си, че просто желаят да бъдат оставени сами на себе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им дадеш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.
Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.
Но се стреми никога да не даваш нищо, което ограбва собствените сили на човека. Онова, което ограбва, предизвиква зависимост.
Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни.
Да пренебрегнеш напълно съдбата на другия, който искрено търси твоята помощ, не е отговор, защото да не направиш достатъчно, е не по-добро, отколкото да направиш прекалено много. Ако искаш да постигнеш висше съзнание, не бива да пренебрегваш искрената нужда на своите братя и сестри, като им заявяваш „да сърбат онова, което са си надробили" и че това намираш за най-висшия подарък, който можеш да им предложиш. Това отношение е надменно и горделиво в най-висша степен. То само ти дава оправдание за собственото безразличие.
Отново ще ти напомня за живота на Иисус и за Неговото учение.
Защото Иисус е казал: Елате от дясната ми страна, мои благословени чада, наследете Царството, което съм подготвил за вас. Защото гладен бях и вие ме нахранихте, жаден бях и вие ми дадохте да пия; бездомен бях и вие ми дадохте подслон.
Гол бях и вие ме облякохте, болен бях и вие ме посетихте; в затвора бях и вие ми донесохте утеха.
А те ще ми кажат: Господи, кога сме Те видели гладен и сме Те нахранили? Или Жаден и сме Ти дали да пиеш? И кога те видяхме бездомен и Ти дадохме подслон? Или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен в затвора и Те утешихме?
А Аз ще им отговоря:
Истина, истина ви казвам: доколкото сте направили и най-малкото за тези Мои братя, вие сте го направили за Мен.
Това е Моята истина и тя остава същата през всички векове.

Представете си висше човешко съзнание

> глава 12

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш.


Нали обеща, че тази книга ще разгледа някои от по-големите и глобални проблеми, пред които е изправен човешкият род. Струва ми се, че засегнах един много важен проблем.

Да, при това много красноречиво. В продължение на стотици години всички, от Тойнби до Джеферсън и Маркс, са се опитвали да дадат своето разрешение на този проблем.

Добре, а Твоето решение какво е?

Тук трябва да се върнем малко назад към едни по-стари основи.
Добре, може би ми е нужно да чуя повторно някои неща.
Да започнем тогава с факта, че аз нямам „решение". И това е така, защото не гледам на това като на нещо проблематично. То е такова, каквото е и аз нямам никакви предпочитания във връзва с него. Тук само описвам онова, което може да се наблюдава и всеки с просто око да види.

Добре, Ти нямаш решение, нито имаш някакви предпочитания, а можеш ли да ми предложиш наблюдение?

Моето наблюдение е, че на света все още му предстои да намери такава система на управление, която да представи пълно решение на този проблем - макар че правителството на Съединените щати е близко до такова решение.
Трудността се състои в това, че доброто и справедливостта са проблеми на нравствеността, а не на политиката.
Правителството е човешки опит да постанови доброто и да осигури справедливостта, но едно е мястото, където се поражда доброто, и това е човешкото сърце. Едно е мястото, където се разбира справедливостта, и това е човешкият разум. Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.
Не може със закон да се постанови нравствеността. Не може да се прокара закон, който да ви задължи да се обичате.
Тук отново се връщаме до същото, за което говорихме и преди. Въртим се в кръг, но обсъждането на тези въпроси е полезно, затова е добре да продължим. Дори и когато разглеждаме една и съща тема два-три пъти, пак е добре. Тук се опитваме да стигнем до дъното на проблема, да видим по какъв начин го поставяме засега.

Добре, тогава ще задам още веднъж въпроса, който съм задавал и преди: Не са ли всички закони просто опит на човека да узакони своите нравствени разбирания, своите нравствени представи? Не е ли „законодателството" общо съгласие за това кое е „добро" и кое е „зло"?

Да. И определени граждански закони - правила и регулации - са необходими във вашето примитивно общество. (Разбираш, че в непримитивните общества подобни закони не са необходими. Всички същества там носят закона в себе си.) Във вашето общество вие не сте се изправили пред едни от най-елементарните въпроси. Трябва ли да спрете на ъгъла, преди да прекосите улицата? Трябва ли да продавате и купувате, сьблюдавайки определени норми? Съществуват ли някои ограничения във вашето поведение един спрямо друг?
Но дори и тези основни закони - забраняващи убийството, разрушението, измамата и дори пресичането на червена светлина - не трябва да бъдат потребни и няма да бъдат потребни, ако всички хора навсякъде просто следват Законите на Любовта.
С други думи - Законът на Бога.
Необходимо е развитие на съзнанието, а не развитие на правителството.

Искаш да кажеш, че ако следваме десетте Божи заповеди, всичко ще бъде наред!

Няма такова нещо като десет Божи заповеди. (Виж Първа книга в подробно разглеждане на този проблем.) Божият Закон Не Е Закон. Това е нещо, Което вие не можете да разберете.
Аз нищо не изисквам.

Мнозина хора не могат да повярват в това последно твърдение.

Ще трябва да прочетат първа книга. Тя много подробно обяснява това.

Това ли е, което предлагаш на света - пълна анархия?

Аз нищо не предлагам. Само излагам наблюдение за онова, което е полезно. Казвам ти само онова, което съм установил от наблюдения. И не моето наблюдение погазва, че анархията не е полезна. Анархията е липса на смисъл, на управление, правила, регулация и ограничения от всякакъв вид. Такава организация на обществото може да се осъществи на практика само с напреднали същества, които по мое наблюдение хората още не са.
Така че необходимо е известно ниво на управление, докато човешкият род еволюира до степен, когато естествено ще прави това, което е естествено правилно.
Междувременно, разумно е от ваша страна да си организирате управлението. Аргументите, които току-що приведе, са очевидни и неопровержими. Хората често не правят онова, което „е редно", ако бъдат оставени сами да се управляват.
Реалният въпрос не е защо правителството налага толкова закони и регулации над хората, а защо това се налага да се прави.
Отговорът трябва да се търси в Съзнанието на Разделение.

Фактът, че се Възприемаме разделени един от друг.

Да.

Но ако не сме разделени, това означава, че сме едно цяло. А не означава ли това, че сме отговорни един за друг?
Но не ни ли лишава това от самостоятелност, от силата да постигаме своята индивидуална мощ? Ако аз съм отговорен за всички останали, значи че Комунистическият манифест е правилен! „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите"?

Това, както вече казах, е една много благородна идея, но тя е била лишена от своето благородство, когато е била наложена по най-груб начин. Това е трудността при комунизма, не е идеята, а нейното приложение.

Някои твърдят, че тази идея е трябвало да бъде наложена, защото тя нарушава основните особености на човешката природа.

Улучи точно в целта. Онова, което трябва да се промени, са основните закономерности на човешката природа. Там трябва да се избърши главната работа.

Да се осъществи тази промяна на съзнанието, за която Ти говореше.

Да.

Но ето че отново се въртим в кръг. Няма ли едно групово съзнание да лиши отделните индивиди от тяхната енергия и способности?

Нека да видим. Ако всеки човек на планетата бъде удовлетворен в основните си потребности - ако всички хора могат да живеят с достойнство и да не се борят за елементарно оцеляване - нима това няма да открие за цялото човечество възможност то да се посвети на по-благородни стремежи и цели?
Нима индивидуалното развитие наистина ще бъде потиснато, ако оцеляването на отделния човек бъде гарантирано?
Трябва ли достойнството на хората да бъде по-жертвано, заради славата на отделния индивид?
И що за слава може да се постигне, когато това става за сметка на друг?
Аз съм създал на вашата планета повече от достатъчно източници на блага, така че да има за всички. Как е възможно хиляди хора да умират от глад ежегодно? Как е възможно стотици да бъдат бездомни? Милиони да бъдат лишени от елементарно достойнство?
Помощта, която ще прекрати всичко това, не може да бъде помощ, лишаваща хората от сила.
Ако вашите заможни хора твърдят, че не искат да помогнат на гладуващите и бездомните, защото не искат да ги лишават от личната им сила, то тези заможни са лицемери, защото никой не може да бъде „истински" добре, ако той е добре, докато другите умират.
Еволюцията на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите измежду своите представители. Както казах, предизвикателството е да се намери балансът между това да се помага на хората и да не им се вреди.

А Ти какви насоки можеш да предложиш?

Основната насока трябва да бъде следната: когато имате колебание, винаги везната трябва да се наклони на страната на милосърдието.
Проверката за това дали помагате или ранявате, е дали вашите събратя се развиват или изостават в резултат на вашата помощ. Дали сте ги направили да пораснат, или да се смалят. Дали са по-силни или по-слаби.

Често се твърди, че ако на хората се даде всичко, те няма да имат желание да работят.

Но защо да им се налага да работят за елементарно човешко достойнство? Нима няма достатъчно за всички? Защо трябва „да се работи за него"?
Нима елементарното човешко достойнство не е човешко право на всекиго? Нима не трябва просто така да бъде?
Ако човек желае повече от тези минимални равнища - повече храна, по-голям дом, по-красиво облекло - той може да потърси начин да постигне тези цели, но нима трябва да се бори за елементарното си оцеляване - на планета, където има повече от достатъчно за всекиго?
Това е централният въпрос, пред който е изправено човечеството.
Предизвикателството не е в това всички да станат равни, а в това на всеки да бъде гарантирано основното средство за съществуване с достойнство, така че всички да имат шанса да избират какво повече от това желаят да имат.

Някои твърдят, че хората не се възползват от шанса, който им се дава, дори и когато им бъде предоставен.

Това е вярно наблюдение и то поставя още един въпрос: на онези, които не се възползват от дадените им възможности, трябва ли да им се даде още един шанс и още един?

Не.

Ако аз бях възприел подобно отношение, вие щяхте да изчезнете в ада завинаги.
Но Аз ти казвам: милостта никога не свършва, любовта никога не спира, търпението никога не се изчерпва в Божествения свят. Само в света на хората доброто бива ограничавано.
В моето слово доброто е безкрайно.
Дори и когато не го заслужаваме. Вие винаги го заслужавате!

Дори и Когато запращаме в лицето Ти доброто, което си ни сторил, така ли?

Особено тогава. („Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата. Ако някой поиска да изминеш една миля с него, измини с него две.") Когато ми запращате доброто обратно в лицето (което между впрочем човешкият род е вършил спрямо Бога в продължение на хилядолетия), аз разбирам, че просто сте изпаднали в грешка. Не знаете какво е във ваш интерес. Аз съм милостив, защото вашата грешка се основава не на зло, а на невежество.

Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са природно лоши.

Кой ти е казал това?

Знам го от собствен опит.

Това означава, че не гледаш правилно на нещата. Казах ти преди: никой не върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.
Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения момент.
Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.
Казвал съм и преди - съзнанието е всичко.
Какво е онова, което осъзнаваш? Какво е онова, което знаеш?

Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни убиват, за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?

Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.
Никой искрено не желае да нарани никой друг. Онези, които го правят - включително вашето правителство между впрочем - вършат това поради криворазбраната представа, че то е единственият начин да се сдобият с онова, което желаят.
Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и нужди.

Но това е много възвишено състояние на съществуване на битието; това е състоянието на Учителите.

От гледна точка на геополитиката, защо всички заедно не работите в света, така че основните нужди на всеки един да бъдат задоволени?

Ние правим това - или поне се опитваме да го правим.

След всичките тези хиляди години човешка история това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса?
Фактът е, че почти не сте се развили, все още действате с примитивния манталитет „всеки сам за себе си".
Ограбвате земята, изчерпвате нейните ресурси, експлоатирате народа, лишавате от граждански права онези, които изразяват несъгласие с тези ваши действия и ги наричате „радикали".
И вършите всичко това от най-егоистични подбуди, защото сте установили един начин на Живот, който не можете да поддържате по друг начин.
Налага ви се да изсичате милиони акри с дървета ежегодно, защото в противен случай няма да можете да си осигурите неделния вестник. Налага ви се да унищожавате десетки мили защитен озон, който обгръща вашата планета, защото в противен случай няма да имате спрей за коса. Замърсявате реките и потоците, така че те никога няма да могат да се възстановят, защото в противен случай вашите индустрии няма да могат все повече и повече да се разрастват. Експлоатирате най-слабите измежду вас - онези, които не са напреднали, не са достатъчно образовани, не са достатъчно осъзнати, защото без това не бихте могли да живеете на върха на социалната стълбица в нечуван и (ненужен) разкош. И най-сетне, налага ви се да отричате, че вършите всичко това, защото няма да можете да си намерите мира.
Не можете да намерите в сърцето си онзи закон, по който „да живеете просто, за да оставите и другите да живеят просто". Не искате да признаете тези очевидни истини, имате твърде много. Не можете така лесно да се разделите с него. В крайна сметка нали сте работили упорито, за да ги получите! Няма да се откажете от нищо! И ако останалата част от човечеството - да не говорим за децата на собствените ви деца - трябва да страдат, какво от това? Нали сте направили това, което се изисква от вас да направите, за да оцелеете, „за да се справите" - и те да направят своето! В крайна сметка, всеки е сам за себе си, не е ли така?

Има ли начин да се излезе от този хаос?

Да. Трябва ли отново да го повторя? Промяна на съзнанието.
Не можете да решите проблемите, които тормозят човечеството, с правителствени актове и политически средства. Вече хиляди години се опитвате да правите точно това.
Промяната трябва да бъде извършена в сърцата на хората.

Можеш ли да изразиш с думи каква промяна трябва да се извърши?

Вече го направих неколкократно.
Трябва да престанете да гледате на Бога като на разделен от вас и на себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало. Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие, втъкано в тъканта на целият живот.
Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина. Всички закони трябва да се Коренят в нея.
Това е бъдещата надежда на човечеството, единствената надежда за вашата планета.

По какъв начин функционира Законът на Любовта, за който говореше преди?

Любовта дава всичко и не иска нищо.

Възможно ли е ние, хората, да не изискваме нищо?

Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.
Престанете да държите нещата за себе си!

Това не може да се приложи, докато всички не го приложат едновременно.

Наистина, изисква се глобално съзнание.

Но как може да се постигне то?

Някой трябва да постави началото.
Тук на теб ти се дава възможност.
Ти можеш да бъдеш първоизточникьт на това Ново Съзнание.
Ти можеш да бъдеш вдъхновението.
Наистина, ти трябва да бъдеш.

Трябва ли?

А кой друг?

Представете си световно обединение

> глава 11

Тази публикация е извадка от втората книга "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш.


Обеща ми, че във втора книга ще обсъдиш по-глобалните геополитически проблеми, пред които е изправена планетата (за разлика от главно личните проблеми, с които се занимаваш в първа книга), но въобще не си представях, че ще навлезеш в този разговор!

Време е светът да престане да се самозалъгва, да се пробуди, да осъзнае, че единственият проблем на човечеството е липсата на любов.
Любовта поражда толерантност, толерантността поражда мир, нетолерантността предизвиква война и безразличие към непоносимите условия на живот на другите.
- Любовта не може да бъде безразлична. Тя не познава безразличието.
Най-бързият начин да постигнете любов и грижа за цялото човечество е да започнете да гледате на цялото човечество като на собствено семейство.
Най-бързият начин да започнете да гледате на цялото човечество като на свое собствено семейство е да престанете да се разграничавате едни от други. Всяка национална държава, която в момента изгражда вашия свят, трябва да се обедини с останалите.

Но нали съществуват Обединени нации!

Които са безсилни и не водят до никакви резултати. За да може да функционира това обединение пълноценно, то трябва напълно да се преустрои. Това не е невъзможно, но е твърде трудно.

Добре, Ти какво предлагаш?

Аз нямам „предложения". Предлагам само наблюдения. В този диалог ти ми съобщаваш какъв е новият избор, който искате да направите, а аз предлагам наблюдения за начина, по който бихте могли да осъществите това. Какъв е вашият нов избор във връзва с отношенията между хората и нациите на планетата?
Ще използвам Твоите думи. Що се отнася до мен, аз бих избрал за всички нас „да постигнем любов и грижа за цялото човечество".
При такъв избор моето наблюдение е, че онова, което може да бъде полезно, е да се формира нова световна политическа общност, в която всяка национална държава да има равноправен глас в решаването на световните проблеми и равноправен дял в световните ресурси.

Това няма да стане. Тези, които „имат", никога няма да се откажат от своята суверенна власт, от своите богатства и ресурси за сметка на онези, които „нямат". И ако трябва да бъдем обективни, защо, кое налага да го правят?

Онова, което е в техен най-висш интерес.

Не виждам защо. И не съм сигурен в такова твърдение.

Ако можете да прибавите към своята национална икономика милиарди долари годишно - долари, които да бъдат изразходвани да се нахранят гладните, да се облекат онези, които са в нужда, да се подслонят бедните, да се осигурят възрастните, да се осъществи едно по-добро здравеопазване и да се осигури един достоен стандарт на живот за всички - това няма ли да бъде в полза на най-висшите интереси на твоя народ?
В Америка има хора, които биха спорили, че това ще бъде помощ за бедните за сметка на богатите и на средния данъкоплатец. Междувременно държавата продължава да се руши, криминалната престъпност продължава да се увеличава, инфлацията ограбва спестяванията на хората, безработицата става все по-голяма, правителството все по-многочислено, докато в училищата се разпространяват презервативи.

Звучиш като радиоинформация. Но това са проблемите на много американци.

Те мислят ограничено. Не разбират, че ако милиарди долари годишно, а това значи милиони месечно, стотици и стотици хиляди седмично, нечувано количество пари ежедневно бъдат върнати обратно в икономическата система, вие можете да използвате тези пари, за да нахраните гладните, да облечете онези, които са в нужда, да подслоните бедните, да осигурите възрастните и да осигурявате здравеопазване и достойнство за всички..., причините за престъпността ще изчезнат завинаги. Не разбирате ли, че новите работни места ще ви донесат повече пари, които ще се върнат обратно във вашата икономика? Дори и правителствата ще бъдат сведени до по-малоброен състав, защото няма да имат толкова много работа.

Предполагам, че това е възможно - и все пак не мога да си представя как правителствата ще станат по-малобройни! Но откъде по-точно ще се намерят тези милиони и милиарди, за които говориш? Може би от данъци, които ще бъдат наложени от Твоето ново световно управление, така ли? Ще се вземат още средства от онези, които са „работили, за да се сдобият с тях", и тези средства ще се дадат на другите, които „не са стъпили на краката си", а искат да получават?

Така ли го разбираш?

Не, но мнозинството от хората биха погледнали по този начин. И на мен ми се ще съвсем справедливо да изложа техния възглед.

Добре, бих искал да поговоря за това по-късно. В момента искам за малко да се отклоня, но ще се върна към този проблем.

Чудесно.

Запита откъде ще дойдат тези нови парични постъпления. Добре. Не е необходимо те да идват от нови данъци, наложени от световната общност (макар и членовете на тази общност, отделните граждани, по собствено желание, водени от едно пробудено съзнание, да са готови доброволно да дават 10% от своя доход за нуждите на обществото като цяло). Те няма да се събират от нови данъци, наложени от местните правителства. Всъщност някои местни правителства ще могат да намалят данъците.
Всички тези блага ще бъдат резултат на простото преструктуриране на вашия възглед за света, на по-простото прегрупиране на световната политическа конфигурация.

По какъв начин?

Парите, които ще спестите от изграждането на системи за национална защита и оръжия за водене на война.

О, разбирам! Искаш да премахнем въоръжаването!

Не само вие, а всички по света.
Но военната система трябва драстично да се редуцира. Вътрешният ред е необходимо да се осигурява. Можете да подсилите местната полиция - нещо, което твърдите, че искате да правите, но всяка година, когато се оформя бюджетът, заявявате, че не може. В същото време трябва категорично да се спре да се изразходват средства за въоръжаване и подготовка за война, нито за отбрана, нито за нападение, свързано с каквото и да било масово унищожение.

Преди всичко ми се струва, че Твоите цифри далеч надхвърлят това, което реално може да се спести, ако се направи това. Второ - струва ми се, че никога няма да успееш да убедиш хората да се откажат от своето право на самозащита.

Нека разгледаме тези цифри. Понастоящем (сега е 25 март 1994, докато пишем тези редове) световните правителства изразходват един билион долара годишно за военни цели. Това означава по един милион долара всяка минута по целия свят.
Народите, които изразходват най-много, биха могли ги да пренасочат средства към другите приоритети, за които споменахме, и така по-големите, по-богати нации ще видят, че е в техен интерес да го направят - ако изобщо допуснат, че е възможно. Но по-големите и по-богати нации не могат дори да си представят, че ще бъдат без защита, защото се страхуват от агресията и нападението на народите, които им завиждат и искат да имат онова, което имат те. Два са начините да се преодолее подобна заплаха.
1. Цялото световно богатство да се разпределя равномерно и световните ресурси да се разпределят между всички народи по света, така че никой да не изпитва нужда да претендира за това, което има другият, а всеки да може да живее достойно и да се отърси от страха.
2. Да се създаде система за разрешаване на различията, която да отхвърли необходимостта от война и дори възможността за война.

Хората по света сигурно никога няма да направят това.

Те вече са го направили.

Наистина ли?

Да. В момента се извършва огромен експеримент във Вашия свят за установянето на такъв политически ред. Този експеримент се нарича Съединени американски щати.

За който току-що каза, че търпи жалък провал.

Да, така е. Има да се измине дълъг път преди експериментът да се нарече успешен. (Както по-рано обещах, ще поговоря за това - за онези подходи, които не ви позволяват в момента да имате успех.) И все пак, това е най-добрият експеримент, който е познат засега.
Както е казал Уинстън Чърчъл: „Демокрацията е най-лошата система, като се изключат всички останали."
Вашата нация е първата, която изгради свободна конфедерация от отделни държави и успешно ги обединява в една свързана цялост, подчинена на общо централно управление.
Навремето никой от щатите не е бил съгласен на това и всеки се е съпротивлявал, страхувайки се, че може да загуби своята самостоятелна сила и че подобен съюз няма да бъде в техен интерес. Полезно е да разберем какво е било положението на отделните щати по онова време.
Въпреки че те са били свързани в свободна Конфедерация, не е имало реално управление на всеки от съединените щати и оттам не е имало сила, която да наложи договора на Конфедерацията, за който отделните щати се били споразумели.
Щатите провеждали собствена външна политика. Няколко измежду тях сключили лични споразумения за търговия и други въпроси с Франция, Испания, Англия и други страни. Щатите търгували помежду си и макар че договорът на Конфедерацията забранявал това, някои от щатите налагали митнически такси върху стоки, които се внасяли от други щати, също както върху стоките, идващи през океана. Търговците нямали друг изход, освен да плащат на пристанищата, когато искали да купуват или продават стока, тъй като не е имало централна власт, макар и да е имало писмено споразумение, забраняващо налагането на подобни мита.
Отделните щати също са водили войни помежду си. Всеки щат е смятал своята полиция за функционираща армия, а девет щата са имали своя собствена военна флота. „Не ме предизвиквай" би могло да се смята за официалното мото на всеки от щатите в Конфедерацията. Повече от половината щати дори печатали свои собствени пари (въпреки, че Конфедерацията е включвала в споразумението си това като нещо незаконно!).
Накратко, първоначално щатите, макар и обединени от договора на Конфедерацията, са действали точно както независимите държави днес.
Макар и да виждали, че договорите на Конфедерацията (например предоставянето на Конгреса на цялата власт да печатат пари) не се спазват, те упорито отказвали да се подчиняват на една централна власт, която да им налага спазването на тези договори.
С течение на времето неколцина прогресивни лидери придобиват влияние. Те убеждават останалите, че може само да се спечели, като се създаде една нова федерация и това ще бъде печалба за всички.
Търговците ще спестяват пари и ще увеличават доходите си, тъй като отделните щати няма да налагат такси върху стоките.
Правителствата ще спестяват пари и ще имат повече средства, които да вложат в програми и услуги, които наистина да помагат на народа, защото няма да се изразходват средства за защита на отделните щати един от друг.
Народът ще има по-голяма сигурност и ще живее в по-голямо благоденствие, когато се обедини, а не богато отделните народи враждуват помежду си.
Така те не само няма да изгубят своята сила, а всеки щат ще стане още по-силен.
И разбира се, точно това се е случило.
Същото би могло да стане със 160 национални държави в света, ако те се обединят в една обединена федерация. Това би означавало край на войната.

Но как ще се осъществи това? Несъгласията ще продължат да съществуват.

Това е така, доколкото хората остават съсредоточени върху външните неща. Има само един начин наистина да се елиминира войната - както и всеки страх и нарушение на мира - това е духовно решение.

Ние в момента говорим за геополитически решения.

Всъщност това, което трябва да се направи, е да се комбинират духовните и геополитическите решения. Духовната истина трябва да се приложи в практическия живот, за да промени нашия ежедневен опит.
Докато се извърши тази промяна, ще продължава да има несъгласия. Ти си прав. Но няма нужда да има войни, не е задължително да има убийства.
Има ли войни между Калифорния и Орегон по повод на водното право? Между Мериленд и Вирджиния по повод на риболова? Между Уискънзин и Илинойс, Охайо и Масачузетс?

Не.

А защо не? Нима те нямат спорове и между тях не възникват различия?

Предполагам, че с течение на годините са възникнали.

Това е сигурно, но тези отделни щати доброволно са се споразумели - и това е било просто с доброволно споразумение - да съблюдават определени закони и да правят взаимни компромиси по въпроси от общ интерес, докато си запазват правото да съблюдават отделен статут по въпросите, които се отнасят до отделния щат.
А когато действително възникнат спорове в резултат на различни тълкувания на федералния закон или на това, че някой е нарушил този зкКон, проблемът се внася в съда..., на който трябва да се дава пълна власт (т. е. властта му се дава от щатите) да разреши конфликта.
Ако настоящото законодателство не дава възможност проблемът да получи удовлетворяващо решение в съда, щатите и техният народ изпращат свои представители пред централното управление, за да се направи опит да са споразумеят за нови закони, които да дадат по-блогоприятни обстоятелства за постигане на разумен Компромис. По този начин функционира вашата федерация. Със система от закони и система от съдилища, овластени да тълкуват тези закони, както и полицейска система, която може да налага решенията на законите.
Въпреки че никой не би се наел да твърди, че системата ви не се нуждае от усъвършенстване, това е все пак политически съюз, който функционира повече от 200 години!
Не може да има съмнение, че същият модел ще се окаже функционален по отношение на националните държави.

Щом нещата са толкова прости, то защо хората не са се опитали да ги въведат на практика?

Съществуват такива опити. Лигата на народите е била един такъв първоначален опит. Обединените нации е последният.
Едната се е провалила, а другата има минимален ефект, защото, както тринадесетте щата на първоначалната Американска Конфедерация, членовете на националните държави (по-специално най-силните измежду тях) се страхуват, че могат повече да загубят, отколкото да спечелят от едно такова преструктуриране.
Това е така, защото „силните на деня" се интересуват много повече от това да запазят своята власт, отколкото от подобряване на живота на всички хора. Онези, които „имат", знаят, че такава световна федерация неизбежно ще даде повече облаги на онези, които „нямат" - ала „имащите" са убедени, че това ще стане за тяхна сметка... А те не са готови да се разделят с нищо.

Нима този техен страх не е оправдан? Нима не трябва да пазиш онова, за което дълго си се борил?

Първо, не е задължително необходимо, за да се дадат повече средства на онези, които са жадни и гладни и живеят без покрив, непременно тези средства да се отнемат от хората, които живеят в изобилие.
Както вече посочих, всичко, което е нужно, е да се вземат тези един билион долара годишно, които се харчат в света за военни цели и да се пренасочат за хуманитарни цели. Тогава проблемът ще бъде решен, без да се изразходва дори и едно допълнително пени, нито да се пренасочва от богатството на имащите.
(Разбира се, може да се спори, че тези международни конгломерати, чиито печалби се извличат от войната и средствата за въоръжаване, ще бъдат „губещи" -както техните работници, така и всички, чието богатство се извлича от съзнанието за противоречие, съществуващо в света - но може би техният източник на богатства е неправилно разбран. Ако човек зависи от това останалият свят да живее в противоречия, за да може самият той да оцелява, може би тази зависимост обяснява защо светът се противопоставя на всеки опит да се създаде структура, която да доведе до траен мир.)
Що се отнася до втората част на въпроса, да желаеш да съхраниш онова, за което си се борил да придобиеш като човек и като нация, не е неразумно, ако изхождаш от съзнанието на Външния Свят.

Какво?

Ако смяташ, че най-голямото щастие в живота можеш да получиш от преживяване във Външния Свят -тоест във физическия свят извън теб самия - ти никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от онова, което си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че ще те направи щастлив.
И докато онези, които „нямат", смятат, че нещастието им е свързано с липсата на материални неща, те също ще бъдат хванати в този капан. Те постоянно ще искат да имат онова, което имате вие, докато вие пък постоянно ще отказвате да го споделите с тях.
Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.
В крайна сметка всеки геополитически проблем също както и всеки личен проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.
Войните на вашата планета възникват затова, защото някой претендира за нещо, притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна, които са нежелани за друга.
Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава, това е Вътрешният Мир.
Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен мир, вие ще успеете да намерите мир в света.
Това означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във Външния Свят. „Да не изпитвате т нужда, е огромна свобода". Тя би освобождава първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува нещо, което ще загубите; страха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.
Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.
Няма да изпитвате гняв, когато не получавате каквото искате, защото Желанието ще бъде само предпочитание, не необходимост. Няма да изпитвате страх, свързан с възможността да не го получите. Оттук няма да изпитвате и гняв.
Вие няма да изпитвате гняв, когато виждате, че другите хора не удовлетворяват вашите очаквания, защото няма да имате нужда те да удовлетворяват определени неща. Оттам няма да изпитвате и гняв.
Няма да изпитвате гняв, когато някой не се държи добре с вас, защото за вас няма да бъде потребност той да се държи добре. Няма да изпитвате гняв, когато някой не ви обича, защото няма да се нуждаете от неговата любов. Няма да изпитвате гняв, когато някой е жесток, когато ви ранява, когато се опитва да ви навреди, защото няма да се нуждаете от това той да се държи по друг начин и ще сте съвсем наясно, че с нищо не може да ви навреди.
Няма да изпитвате гняв, дори когато някой се опитва да ви отнеме живота, защото няма да се страхувате от смъртта.
Когато страхът се отнеме от вас, всичко друго ще може да ви се отнеме, а вие няма да изпитвате гняв.
Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да се създаде, и още по-важно, няма значение.
Когато намерите Вътрешен Мир, ничие присъствие, нито отсъствие на човек или място, или пък нещо друго, нито на условия, ситуации или обстоятелства може да бъде Творецът на вашето състояние на духа, нито причина за начина, по който преживявате битието си.
Това не означава, че отхвърляте всичко, свързано с тялото. Съвсем не. Вие преживявате в пълнота своето тяло и всички наслади, свързани с него, както никога преди.
Ала вие ще отделяте внимание на тялото си доброволно, а не задължително. Преживяването на физически усещания ще става по ваш избор, а не защото е необходимо, за да се чувствате щастливи или да оправдаете своята тъга.
Тази проста промяна - да се обърнете, за да намерите вътрешния си мир - може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на войната, да премахне противоречията и конфликтите, да предотврати всяка неправда и да доведе до вечен мир на света.
Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.
Световният мир е личен проблем!
Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на съзнанието.

Как да намерим вътрешен мир, когато сме гладни? Как да намерим ведрина и спокойствие, когато изпитваме жажда? Как да останем спокойни, когато сме мокри, когато ни е студено, когато нямаме покрив над главата си? Как да не се поддадем на гнева, когато роднините ни умират заради някаква нелепост?
Ти говориш твърде поетично, но може ли поезията да се приложи на практика? Нима може тя да каже нещо на онази майка в Етиопия, която наблюдава изнуреното си дете как умира от глад за една филия хляб? На онзи мъж в Централна Америка, който чувства как куршумът разкъсва тялото му, защото се е опитал да спре армия, която завзема селото му? И какво може да каже твоята поезия на онази жена в Бруклин, която е била осем пъти изнасилена от някаква тайфа? Или на шестчленно ирландско семейство, взривено от терористка бомба, оставена в църквата в неделя сутрин?

Трудно е дори да се слуша за всичко това, но казвам ти: съществува съвършенство във всичко. Стреми се да виждаш съвършенството. Това е промяната, за която говорим.
Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.
Преживей своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее. Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се смълчи и знай, че Аз съм Бог.
С други думи, дори и в най-голямата трагедия, недей да губиш от поглед величието на цялостния процес, дори когато умираш с куршум в гърдите, дори когато си жертва на насилие.
Сега това изглежда нещо невъзможно, но когато се доближиш до Божественото съзнание, ще можеш да го направиш.
Разбира се, нищо не те задължава, това зависи от начина, по който желаеш да преживееш момента.
В момент на голяма трагедия, предизвикателството е да успокоиш съзнанието си и да потънеш дълбоко в своята душа.
Това може да стане автоматично, когато престанеш да държиш под контрол душата си.
Разговарял ли някога с човек, който случайно е полетял с колата си надолу от някой мост или се е озовал пред дулото на пушка? Или е бил на път да се удави? Такива хора много често разказват, че времето странно се забавя и че те са били завладени от странно спокойствие, че не са изпитвали никакъв страх.
„Нямай страх, защото Аз съм с теб". Това може да каже поезията на човек, изправен пред трагедия. В най-мрачния ти час, Аз ще бъда твоята светлина. В най-черния момент, Аз ще бъда твоята утеха. В най-трудното изпитание, Аз ще бъда твоята сила. Затова вярвай Ми! Защото Аз съм твоят пастир. Няма да изпиташ нужда. Ще те изведа на зелени пасища, край тихи води ще те изведа. Ще възстановя душата ти. По прави пътеки ще те водя в Своето Име. И да, дори и в долината на Смъртната сянка да вървиш, няма да се уплашиш от зло; защото Аз съм с тебе. Моят Жезъл и Моята тояга, те ще те утешат.
Приготвям за тебе трапеза в присъствието на неприятелите ти. Ще помажа с миро главата ти. Чашата ти ще прелее.
Наистина, благост и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ти ще живееш завинаги в Моя дом и в Моето сърце.