Някои неща никога не се променят, пееше 2pac.
А Scorpions пеят, да се научим, че живота е постоянна промяна...
Веднаж започнах разговор след полунощ с един друг от инструкторите си. И от дума на дума той ми обясни за групите, нашето място в тях и как всеки опит за промяна е свързан с противопоставяне.
Всеки в групата си имал роля, и щом човек опита да заеме друга роля в същата група, това води до дискомфорт за другите, от което следва и съпротива от тяхна страна.
Тогава се обадих, че е по-лесно се напусне групата и да се намери нова група, в която да се играе ролята, която отразява новия избор на човека.
А той ме попита как може да се смени групата на роднините, на близките приятели. А сега се досещам, че едва ли и в новата група ще бъде посрещнат човека с цветя и рози, освен ако не е някоя новосформираща се.
Пък и бягството рядко е решение.
Та човека ще се опита да заеме нова роля, например да е вегитарианец, и отначало ще чуе снисходителното „О, това е чудесно, ама няма нужда да го правиш“.
След това когато бръкне в навиците на другите ще последва и „Абе, какво се правиш на какъвто не си“.
След прериода на адаптация, обаче става интересно.
След като известно време е удържал фрона на напатките и изпитанието в увереността му за новата роля, другите вече свикват с нея и се нагаждат по нея. И сега вече те няма да му позволят да излезе от тази роля, пак заради инерцията и собствения си комфорт.
Изпитах го върху себе си с отказа си да ям бозайници и да намаля хляба, особено белия.
Скоро обаче установих, че съм в ролята на инертния по отношение на друга група.
Полека лека през Фейсбук до мене започнаха да достигат и старите ми съученици от техникума. Моментално приех като контакти тези, които ми го поискаха. Установих обаче, че не бързам да добавя останалите, които виждах, че имат регистрация.
И една нощ ми щукна, че свъщност ми е много удобно да си мисля, че са същите хора които са били и преди 8 години. Не им давах шанса, да разбера дали и как са се променили, още повече се притеснявах да демонстрирам, че сам съм се променил по някакъв начин.
Е, смисълът да знаеш нещо е да го приложиш на практика, чрез или върху себе си.
Или да се изолираш от влиянието му. Както, надявам се, в този случай.
Добавих ги до един.
Все пак съзнанието на човек е нематерално и ако не е закостеняло, ако не е като оловна топка, то не се поддава светата троица закони на механиката. Сред които е този за инерцията, при който нещата се стремят да запазят движението си или да останат в покой.
сряда, 27 януари 2010 г.
понеделник, 25 януари 2010 г.
Изгубени в превода - Слънчево приключение
Чувал съм, че превода бил като жената: ако е верен няма да е хубав, ако е хубав няма да е верен. Поставих си високата цел обаче, да постигна хубав и верен превод на речта на един французин, чиято философия за живота е доста близка до моята.
Да си кажа честно, обаче наблегнах на красотата, постарах се текста да е естествен за четене.
Научих много от него и реших, че си заслужава да инвестирам време и да направя речта му достъпна и за хора които не знаят чужди езици. Процесът на превода се оказа много творчески и реших, че мога да използвам субтитрите за статия в блога си. Клипът се намита на http://www.ted.com/talks/bertrand_piccard_s_solar_powered_adventure.html, а идеята да използвам субтитрите като статия е взаимствана от един блог, в който видях разписана една знаменита реч на Стив Джобс пред дипломиращи се студенти.
Уточнение: оказа се, че са ме изпреварили и превода е възложен на друг. Което не ми пречи да публикувам собствената си версия.
Лектор е Бертранд Пикард в Оксфорд през юли 2009-та година:
Научих доста за летенето с балон,
особено в края на околосветското пътешествие
с балон, което направихме с Брайън Джоунс.
Когато заснех тази снимка,
прозорецът беше замръзнал заради нощната влага.
А от другата страна е изгряващото слънце.
Разбирате ли, от другата страна на леда
се намира неизвестното,
намира се неявното,
намира се невидяното,
за тези хора, които не се осмеляват
да преминат леда.
Има толкова много хора,
които предпочитат да страдат в познатия лед,
пред това да поемат риска да преминат през леда
и да видят какво има от другата страна.
И мисля, че това е един от главните проблеми на нашето общество.
Учим се, е може би не и знаменитата публика на TED,
но толкова много хора се учат,
че неизвестното, съмненията,
въпросителните са опасни.
И че трябва да се въздържат от промени.
Трябва всичко да е под наш контрол.
Е, неизвестното е част от живота.
И в този смисъл летенето с балон е чудесна метафора.
Защото на балона, както и в живота,
се движим много добре в непредвидени посоки.
Желаем да поемем в дадена посока,
но вятъра ни носи в друга, точно както в живота.
И докато се борим по хоризонталата
срещу живота, срещу ветровете,
срещу това което се случва с нас,
живота ни е кошмарен.
А как се завива с балон?
Чрез разбирането, че атмосферата
се състои от няколко ветрови слоя,
всеки от които има различна посока.
По този начин, че за да сменим посоката
на живота, или на балона,
трябва да се промени височината.
Смяната на височината в живота,
означава издигане на друго психологическо, философско,
духовно ниво.
Но как се постига това?
При балоните, или в живота,
как да променим издигането?
Как от метафората
да достигнем до нещо практическо,
което да използваме в ежедневието?
С балона е лесно - има баласт.
И щом изхвърлим баласта се издигаме.
Пясък, вода, всяка екипировка, която вече е ненужна.
И смятам, че и в живота трябва да е точно така.
Знаете ли, когато хората говорят за новаторския дух
много често си мислят, че новаторите са
тези, които имат нови идеи.
Не е така.
Новаторите не са тези с новите идеи,
защото е лесно да имаме нови идеи.
Само да затворим очи за минута
и се раждат много нови идеи.
Не, новаторът е този, който
си позволява да изхвърли много баласт.
Навици, сигурни неща,
убеждения, удивителни знаци,
парадигми, догми.
И щом станем способни на това
какво става?
Животът вече няма да е
просто линия, движеща се в една посока
в едно измерение. Не.
Животът ще е съставен от всички възможни линии
движещи се във всички възможни посоки
в трите измерения.
И новаторският дух ще се проявява всеки път
щом си разрешим да изследваме тази вертикална ос.
Разбира се, не само в атмосферата или на балона,
а в самия живот.
Да изследваме тази вертикална ос означава:
да изследваме всички възможни начини за правене на нещата,
всички възможни начини по които да се държим, всички начини на мислене,
преди да открием този, който ни води в посоката, в която желаем.
Ето това е нещо практическо.
Може да се приложи в политиката.
Може да се приложи в духовността.
Също и по отношение на околната среда
във финансите, при образованието на деца.
Дълбоко вярвам,
че живота е много по-голямо приключение
ако успеем да правим политика
без разделението на леви и десни.
Защото ще отхвърлим тези политически догми.
Дълбоко вярвам, че можем много по-добре да защитим природата
ако се отървем - ако изхвърлим през борда,
фундаментализма, който някои от зелените са демонстрирали в миналото.
И че можем да целим много по-висока духовност,
ако се отървем от религиозните догми.
Да ги изхвърлим, точно като баласт, за да променим посоката.
Това в общи линии са неща, в които вярвам от дълги години,
но ми се наложи да обиколя света с балон,
че да започнат да ме канят да говоря за тях.
(Смях)
(Аплодисменти)
Ясно е, че не е лесно да определим кой баласт да изхвърлим
и коя височина да изберем. Допитваме се до
приятели, до роднини или до психиатър.
Е, ние на балона се допитваме до метеоролог.
Той изчислява посоката на всеки ветрови слой
на различните височини, и помага на хората в балона.
Но понякога има големи парадокси.
Докато правехме околосветското с Брайън Джоунс,
метеорологът веднаж ни каза, да летим
доста ниско и много бавно.
И щом пресметнахме, помислихме че няма да успеем
да обиколим света при тази скорост.
Затова не го послушахме. Летяхме много по-високо и с двойно по-голяма скорост.
Бях толкова горд, че съм открил този въздушен поток,
че се обадих на метеоролога и му казах:
"Човек, не сме ли добри пилоти тука горе?
Летим с двойно по-висока скорост, от тази която предвиди."
А той ми каза: "Недейте. Снижете се веднага
за да намалите скоростта."
Започнах да споря. Казах: "Няма да го направя.
Няма да ни стигне газта, ако се движим толкова бавно."
А той ми каза: "Да, обаче има ниско налягане в ляво от теб
и ако се движиш твърде бързо, след няколко часа
ще се отклониш на ляво и ще се озовеш на Северния Плюс."
(Смях)
А после ме попита
нещо което няма да забравя цял живот.
Попита ме: "Ей ти, добрият пилот там горе.
Какво всъщност искаш? Искаш да се движиш много бързо
в грешната посока, или бавничко в правилната посока?"
(Смях)
(Аплодисменти)
Ето защо са ни метеоролозите.
Ето защо ни нужни хора гледащи в перспектива.
И точно това липсва на
настоящите ни политически представи,
на политическите правителства.
Изгаряме, както знаете,
толкова много енергия,
без да разбираме, че такъв неустойчив начин на живот
не може да продължава дълго.
И така, снижихме се.
Забавихме скоростта. И преминахме през мигове на страх,
понеже не знаехме как малкото газ
която имахме на балона,
щеше да ни позволи да преминем 45 000 километра.
Но ние приехме да имаме съмнения, приехме да имаме страхове.
И тогава всъщност започна истинското приключение.
Докато летяхме над Сахара в Индия
това си беше приятна отпуска.
Можехме да кацнем във всеки един момент и да се приберем със самолета.
По средата на Тихия океан,
когато няма подходящи ветрове, не можеш да кацнеш,
не можеш да се върнеш.
Ето това е криза.
Това е мигът, в който трябва да се разбудиш
от автоматичния начин на мислене.
Това е мигът, в който трябва да подтикнете
своя вътрешен потенциал,
своите творчески способности.
В този момент се изхвърля всичкият баласт,
всички сигурни неща,
за успеете да се приспособите към новата ситуация.
Така и сторихме, напълно променихме летателния си план.
Напълно променихме стратегията си.
И след 20 дни успешно кацнахме в Египет.
И ако ви показвам тази снимка,
то не е за да ви кажа, колко щастливи бяхме.
Тя показва колко газ ни беше останала
в последните бутилки.
Излетяхме с 3,7 тона течен пропан.
Кацнахме с 40 килограма.
Щом зърнах това си обещах нещо.
Обещах си, че следващият ми околосветски полет
ще бъде без гориво.
Независим от изкопаема енергия.
За да съм в безопасност,
за да не бъда под заплахата на индикатора за гориво.
Нямах представа как ще стане.
Просто мислех, че е мечта и че искам да го направя.
И когато капсулата на балона ми беше представена
официално в музея 'Въздух и Космос' във Вашингтон
заедно със самолета на Чарлс Линдбърг
с Аполо 11, със самолета на братя Райт,
с Хикс Едно на Чък Йегър,
наистина се замислих.
Помислих си: "Да, 20ти век беше страхотен.
Позволи ни да направим всички тези неща.
Но за в бъдеще вече няма да е възможно.
Иска се твърде много енергия. Ще е прекалено скъпо.
Ще е забранено,
защото след няколко десетилетия
ще трябва да се пестят естествените ресурси."
А как можем прославим
новаторския дух,
с нещо независимо от изкопаема енергия?
И тогава проект Слънчев Импулс (Solar Impulse)
започна наистина
да се оформя в главата ми.
И смятам, че метафората е добра
и за 21-вия век.
Новаторският дух трябва да се развива, но на друго ниво.
Не да покорява планетата или космоса,
вече не, това е направено,
а да подобрява качеството на живота.
Как да преодолеем леда на сигурността
за да превърнем и най-невероятното в нещо възможно?
Кое днес е напълно невъзможно?
Да се освободим от зависимостта си от изкопаема енергия.
Ако някой каже на хората, че иска да е независим
от изкопаемата енергия в нашия свят,
хората ще му се изсмеят.
Освен тук,
където каните разни откачалки за лектори.
(Смях)
Затова идеята е, че ако успеем да обиколим света
със самолет захранван от слънцето,
без да използваме и грам гориво,
никой в бъдеще няма да може да каже,
че е невъзможно нещо такова да се направи
и за колите, и за отопление,
и за компютрите, и така нататък, и така нататък.
Е да, самолетите захранвани от слънцето не са новост.
Летели са и в миналото, но без
способността да запазват енергията, без акумулатори.
Което значи, че те по-скоро са доказвали
ограниченията на възобновяемите източници,
а не възможностите на тези източници.
Щом искаме да демонстрираме възможностите им,
би трябвало да летим денонощно.
Тоест, акумулаторите се зареждат по време на полета,
за да можем да изкараме нощта разчитайки на тях
и да продължаваме да летим и през следващия ден.
Това вече е направено с дистанционно управляеми
малки модели на самолети без пилот на борда.
Но това си остава анекдот,
защото хората не могат да се идентифицират с тях.
Смятам, че ни трябва пилот в самолета,
който да говори в университетите,
да говори със студентите,
да разговаря с политици по време на полета
и да превърне това в едно истинско човешко приключение.
За съжаление, за тази цел
четири метра размах на крилете не са достатъчни.
Нужен е 64 метров размах.
64 метра размах на крилете, който да носи един пилот, акумулаторите,
който да лети достатъчно бавно с аеродинамична ефективност.
Защо е така? Защото горивото не се замества лесно.
Това е ясно.
И с 200 кв.м. слънчеви колектори на нашия самолет
може да се произведе енергия,
колкото за 200 лампички.
Това е една коледна елха. Голяма коледна елха.
Въпросът е, как може пилот да обиколи света
със самолет, който използва
толкова ток, колкото и голяма коледна елха?
Хората биха казали, че е невъзможно
и точно затова се опитваме да го направим.
С моя колега Андре Боршберг започнахме проекта
преди шест години.
Сега вече имаме 70 души в екипа работещ по него.
Преминахме фазите на симулациите, на проектирането,
на изчисленията, на подготовката за конструирането
на първият прототип.
Постигнахме го след две години работа.
Кабина, пропелер, двигател.
Това е само фюзелажът, и е страшно лек.
Не е произведение на изкуството, но можеше да бъде.
Целият фюзелаж тежи само 50 килограма.
Още няколко килограма за крилете.
Това е цялостната структура на самолета.
И преди месец му направихме откриване.
Не можете да си представите как се почувства екипа,
който е работил по него шест години
и показа, че това не е просто мечта,
а истински самолет.
Истински самолет, който най-сетне да представим.
И каква е целта ни сега?
Целта ни е да излетим,
в края на годината за първото изпитание,
но основно догодина през пролетта или лятото,
да излетим на собствена мощност,
без външна помощ, без да ни теглят,
да се изкачим на 9 000 метра височина,
докато зареждаме акумулаторите
двигателите да работят, и щом достигнем максимална височина,
пристигаме в началото на нощта.
И от там нататък целта е само и единствено една:
да достигнем следващия изгрев преди да се изтощят акумулаторите.
(Смях)
И точно това е символът на нашия свят,
ако самолетът ни е твърде тежък,
ако пилотът ни пилее енергията,
няма да изкараме нощта.
За света е същото: ако продължаваме да унищожаваме
и да пилеем енергийните си ресурси,
ако продължаваме да строим неща, които харчат толкова много енергия,
че повечето компании сега банкрутират,
ясно е, че ще предадем на следващото поколение
една планетата с голям проблем.
Както виждате, този самолет е по-скоро символ.
Не мисля, че ще превозва 200 души
след няколко години.
Но когато Линдбърг е прелетял над Атлантическия океан,
полезният товар е стигал само
за един човек и малко гориво.
А 20 години по-късно е имало 200 души
във всеки самолет прелитащ над океана.
Така че, трябва да започнем
и да дадем пример.
Малко като на тази снимка.
Това е картина на Магрит
в музея в Холандия, която много обичам.
Нарисувана е лула и е написано "Това не е лула."
Това не е самолет.
Това е символ на това, което можем да постигнем,
когато повярваме в невъзможното,
когато имаме екип,
когато имаме новаторски дух,
и най-вече, щом разберем,
че всички сигурни неща с които разполагаме
трябва да се изхвърлят през борда.
Това което ме радва най-много
е това, че отначало си мислех, че ще трябва
да обиколим света без гориво
за да разберат нашето съобщение.
А ето, че все по-често ни канят с Андре тук-там по света,
за да говорим за проекта си и за неговия символ.
Канят ни политици, канят ни по енергийни форуми,
за да покажем, че вече не е
пълна глупост
да се мисли за освобождаване от зависимостта
от изкопаема енергия.
Затова и чрез речи като тази днес,
чрез интервюта, чрез срещи,
целим е да привлечем колкото се може повече хора в екипа.
Успехът няма да дойде
ако "просто", в кавички,
обиколим света със самолет захранван от слънцето.
Не, успехът ще дойде
ако има достатъчно заинтересовани хора,
които да прилагат същото и в ежедневието си:
да пестят енергия, да преминават към възобновяеми източници.
А това е възможно. Знаете ли, че чрез технологиите с които разполагаме днес
можем да спестяваме между 30 и 50 процента
от енергията на държава в Европа,
а половината от остатъка можем да осигурим от възобновяеми източници.
Така остават между 25 и 30 процента
за петрол, газ, въглища, ядрено гориво и каквото ще да е.
Това е приемливо.
Ето защо всички хора които вярват
в този вид дух
са добре дошли в екипа.
Можете да отидете на SolarImpulse.com и да се запишете
дори само за да се информирате какво правим.
Но също така може да получавате съвети,
да оставяте коментари, да разгласявате,
че щом е възможно във въздуха
значи разбира се, че е възможно и на земята.
И винаги щом лед се изпречи на пътя ни
трябва да знаем, че живота ще е прекрасен
и успехът ще е бляскав,
ако се осмелим: да превъзмогнем страха си от леда,
да преодолеем препятствието,
да решим проблема, за да разберем какво се ни чака от другата страна.
И така, вече знаете какво правим от наша страна.
Всеки има своята цел, своите мечти,
своите представи.
Въпросът ми за размисъл към вас е:
"Кой е баластът,
който бихте искали да изхвърлите през борда?"
На каква височина
ви се иска да летите в живота
за да имате успеха, който желаете да имате,
за да стигнете до там, където е истинското ви място,
чрез потенциала, който имате
и чрез потенциала, който можете всъщност да реализирате?
Защото възобновяемата енергия с която разполагаме в най-големи количества
е нашият собствен потенциал и нашата собствена страст.
Така че, да се захващаме и ви желая прекрасно приключение
на крилете на бъдещето. Благодаря ви.
(Аплодисменти)
Да си кажа честно, обаче наблегнах на красотата, постарах се текста да е естествен за четене.
Научих много от него и реших, че си заслужава да инвестирам време и да направя речта му достъпна и за хора които не знаят чужди езици. Процесът на превода се оказа много творчески и реших, че мога да използвам субтитрите за статия в блога си. Клипът се намита на http://www.ted.com/talks/bertrand_piccard_s_solar_powered_adventure.html, а идеята да използвам субтитрите като статия е взаимствана от един блог, в който видях разписана една знаменита реч на Стив Джобс пред дипломиращи се студенти.
Уточнение: оказа се, че са ме изпреварили и превода е възложен на друг. Което не ми пречи да публикувам собствената си версия.
Лектор е Бертранд Пикард в Оксфорд през юли 2009-та година:
Научих доста за летенето с балон,
особено в края на околосветското пътешествие
с балон, което направихме с Брайън Джоунс.
Когато заснех тази снимка,
прозорецът беше замръзнал заради нощната влага.
А от другата страна е изгряващото слънце.
Разбирате ли, от другата страна на леда
се намира неизвестното,
намира се неявното,
намира се невидяното,
за тези хора, които не се осмеляват
да преминат леда.
Има толкова много хора,
които предпочитат да страдат в познатия лед,
пред това да поемат риска да преминат през леда
и да видят какво има от другата страна.
И мисля, че това е един от главните проблеми на нашето общество.
Учим се, е може би не и знаменитата публика на TED,
но толкова много хора се учат,
че неизвестното, съмненията,
въпросителните са опасни.
И че трябва да се въздържат от промени.
Трябва всичко да е под наш контрол.
Е, неизвестното е част от живота.
И в този смисъл летенето с балон е чудесна метафора.
Защото на балона, както и в живота,
се движим много добре в непредвидени посоки.
Желаем да поемем в дадена посока,
но вятъра ни носи в друга, точно както в живота.
И докато се борим по хоризонталата
срещу живота, срещу ветровете,
срещу това което се случва с нас,
живота ни е кошмарен.
А как се завива с балон?
Чрез разбирането, че атмосферата
се състои от няколко ветрови слоя,
всеки от които има различна посока.
По този начин, че за да сменим посоката
на живота, или на балона,
трябва да се промени височината.
Смяната на височината в живота,
означава издигане на друго психологическо, философско,
духовно ниво.
Но как се постига това?
При балоните, или в живота,
как да променим издигането?
Как от метафората
да достигнем до нещо практическо,
което да използваме в ежедневието?
С балона е лесно - има баласт.
И щом изхвърлим баласта се издигаме.
Пясък, вода, всяка екипировка, която вече е ненужна.
И смятам, че и в живота трябва да е точно така.
Знаете ли, когато хората говорят за новаторския дух
много често си мислят, че новаторите са
тези, които имат нови идеи.
Не е така.
Новаторите не са тези с новите идеи,
защото е лесно да имаме нови идеи.
Само да затворим очи за минута
и се раждат много нови идеи.
Не, новаторът е този, който
си позволява да изхвърли много баласт.
Навици, сигурни неща,
убеждения, удивителни знаци,
парадигми, догми.
И щом станем способни на това
какво става?
Животът вече няма да е
просто линия, движеща се в една посока
в едно измерение. Не.
Животът ще е съставен от всички възможни линии
движещи се във всички възможни посоки
в трите измерения.
И новаторският дух ще се проявява всеки път
щом си разрешим да изследваме тази вертикална ос.
Разбира се, не само в атмосферата или на балона,
а в самия живот.
Да изследваме тази вертикална ос означава:
да изследваме всички възможни начини за правене на нещата,
всички възможни начини по които да се държим, всички начини на мислене,
преди да открием този, който ни води в посоката, в която желаем.
Ето това е нещо практическо.
Може да се приложи в политиката.
Може да се приложи в духовността.
Също и по отношение на околната среда
във финансите, при образованието на деца.
Дълбоко вярвам,
че живота е много по-голямо приключение
ако успеем да правим политика
без разделението на леви и десни.
Защото ще отхвърлим тези политически догми.
Дълбоко вярвам, че можем много по-добре да защитим природата
ако се отървем - ако изхвърлим през борда,
фундаментализма, който някои от зелените са демонстрирали в миналото.
И че можем да целим много по-висока духовност,
ако се отървем от религиозните догми.
Да ги изхвърлим, точно като баласт, за да променим посоката.
Това в общи линии са неща, в които вярвам от дълги години,
но ми се наложи да обиколя света с балон,
че да започнат да ме канят да говоря за тях.
(Смях)
(Аплодисменти)
Ясно е, че не е лесно да определим кой баласт да изхвърлим
и коя височина да изберем. Допитваме се до
приятели, до роднини или до психиатър.
Е, ние на балона се допитваме до метеоролог.
Той изчислява посоката на всеки ветрови слой
на различните височини, и помага на хората в балона.
Но понякога има големи парадокси.
Докато правехме околосветското с Брайън Джоунс,
метеорологът веднаж ни каза, да летим
доста ниско и много бавно.
И щом пресметнахме, помислихме че няма да успеем
да обиколим света при тази скорост.
Затова не го послушахме. Летяхме много по-високо и с двойно по-голяма скорост.
Бях толкова горд, че съм открил този въздушен поток,
че се обадих на метеоролога и му казах:
"Човек, не сме ли добри пилоти тука горе?
Летим с двойно по-висока скорост, от тази която предвиди."
А той ми каза: "Недейте. Снижете се веднага
за да намалите скоростта."
Започнах да споря. Казах: "Няма да го направя.
Няма да ни стигне газта, ако се движим толкова бавно."
А той ми каза: "Да, обаче има ниско налягане в ляво от теб
и ако се движиш твърде бързо, след няколко часа
ще се отклониш на ляво и ще се озовеш на Северния Плюс."
(Смях)
А после ме попита
нещо което няма да забравя цял живот.
Попита ме: "Ей ти, добрият пилот там горе.
Какво всъщност искаш? Искаш да се движиш много бързо
в грешната посока, или бавничко в правилната посока?"
(Смях)
(Аплодисменти)
Ето защо са ни метеоролозите.
Ето защо ни нужни хора гледащи в перспектива.
И точно това липсва на
настоящите ни политически представи,
на политическите правителства.
Изгаряме, както знаете,
толкова много енергия,
без да разбираме, че такъв неустойчив начин на живот
не може да продължава дълго.
И така, снижихме се.
Забавихме скоростта. И преминахме през мигове на страх,
понеже не знаехме как малкото газ
която имахме на балона,
щеше да ни позволи да преминем 45 000 километра.
Но ние приехме да имаме съмнения, приехме да имаме страхове.
И тогава всъщност започна истинското приключение.
Докато летяхме над Сахара в Индия
това си беше приятна отпуска.
Можехме да кацнем във всеки един момент и да се приберем със самолета.
По средата на Тихия океан,
когато няма подходящи ветрове, не можеш да кацнеш,
не можеш да се върнеш.
Ето това е криза.
Това е мигът, в който трябва да се разбудиш
от автоматичния начин на мислене.
Това е мигът, в който трябва да подтикнете
своя вътрешен потенциал,
своите творчески способности.
В този момент се изхвърля всичкият баласт,
всички сигурни неща,
за успеете да се приспособите към новата ситуация.
Така и сторихме, напълно променихме летателния си план.
Напълно променихме стратегията си.
И след 20 дни успешно кацнахме в Египет.
И ако ви показвам тази снимка,
то не е за да ви кажа, колко щастливи бяхме.
Тя показва колко газ ни беше останала
в последните бутилки.
Излетяхме с 3,7 тона течен пропан.
Кацнахме с 40 килограма.
Щом зърнах това си обещах нещо.
Обещах си, че следващият ми околосветски полет
ще бъде без гориво.
Независим от изкопаема енергия.
За да съм в безопасност,
за да не бъда под заплахата на индикатора за гориво.
Нямах представа как ще стане.
Просто мислех, че е мечта и че искам да го направя.
И когато капсулата на балона ми беше представена
официално в музея 'Въздух и Космос' във Вашингтон
заедно със самолета на Чарлс Линдбърг
с Аполо 11, със самолета на братя Райт,
с Хикс Едно на Чък Йегър,
наистина се замислих.
Помислих си: "Да, 20ти век беше страхотен.
Позволи ни да направим всички тези неща.
Но за в бъдеще вече няма да е възможно.
Иска се твърде много енергия. Ще е прекалено скъпо.
Ще е забранено,
защото след няколко десетилетия
ще трябва да се пестят естествените ресурси."
А как можем прославим
новаторския дух,
с нещо независимо от изкопаема енергия?
И тогава проект Слънчев Импулс (Solar Impulse)
започна наистина
да се оформя в главата ми.
И смятам, че метафората е добра
и за 21-вия век.
Новаторският дух трябва да се развива, но на друго ниво.
Не да покорява планетата или космоса,
вече не, това е направено,
а да подобрява качеството на живота.
Как да преодолеем леда на сигурността
за да превърнем и най-невероятното в нещо възможно?
Кое днес е напълно невъзможно?
Да се освободим от зависимостта си от изкопаема енергия.
Ако някой каже на хората, че иска да е независим
от изкопаемата енергия в нашия свят,
хората ще му се изсмеят.
Освен тук,
където каните разни откачалки за лектори.
(Смях)
Затова идеята е, че ако успеем да обиколим света
със самолет захранван от слънцето,
без да използваме и грам гориво,
никой в бъдеще няма да може да каже,
че е невъзможно нещо такова да се направи
и за колите, и за отопление,
и за компютрите, и така нататък, и така нататък.
Е да, самолетите захранвани от слънцето не са новост.
Летели са и в миналото, но без
способността да запазват енергията, без акумулатори.
Което значи, че те по-скоро са доказвали
ограниченията на възобновяемите източници,
а не възможностите на тези източници.
Щом искаме да демонстрираме възможностите им,
би трябвало да летим денонощно.
Тоест, акумулаторите се зареждат по време на полета,
за да можем да изкараме нощта разчитайки на тях
и да продължаваме да летим и през следващия ден.
Това вече е направено с дистанционно управляеми
малки модели на самолети без пилот на борда.
Но това си остава анекдот,
защото хората не могат да се идентифицират с тях.
Смятам, че ни трябва пилот в самолета,
който да говори в университетите,
да говори със студентите,
да разговаря с политици по време на полета
и да превърне това в едно истинско човешко приключение.
За съжаление, за тази цел
четири метра размах на крилете не са достатъчни.
Нужен е 64 метров размах.
64 метра размах на крилете, който да носи един пилот, акумулаторите,
който да лети достатъчно бавно с аеродинамична ефективност.
Защо е така? Защото горивото не се замества лесно.
Това е ясно.
И с 200 кв.м. слънчеви колектори на нашия самолет
може да се произведе енергия,
колкото за 200 лампички.
Това е една коледна елха. Голяма коледна елха.
Въпросът е, как може пилот да обиколи света
със самолет, който използва
толкова ток, колкото и голяма коледна елха?
Хората биха казали, че е невъзможно
и точно затова се опитваме да го направим.
С моя колега Андре Боршберг започнахме проекта
преди шест години.
Сега вече имаме 70 души в екипа работещ по него.
Преминахме фазите на симулациите, на проектирането,
на изчисленията, на подготовката за конструирането
на първият прототип.
Постигнахме го след две години работа.
Кабина, пропелер, двигател.
Това е само фюзелажът, и е страшно лек.
Не е произведение на изкуството, но можеше да бъде.
Целият фюзелаж тежи само 50 килограма.
Още няколко килограма за крилете.
Това е цялостната структура на самолета.
И преди месец му направихме откриване.
Не можете да си представите как се почувства екипа,
който е работил по него шест години
и показа, че това не е просто мечта,
а истински самолет.
Истински самолет, който най-сетне да представим.
И каква е целта ни сега?
Целта ни е да излетим,
в края на годината за първото изпитание,
но основно догодина през пролетта или лятото,
да излетим на собствена мощност,
без външна помощ, без да ни теглят,
да се изкачим на 9 000 метра височина,
докато зареждаме акумулаторите
двигателите да работят, и щом достигнем максимална височина,
пристигаме в началото на нощта.
И от там нататък целта е само и единствено една:
да достигнем следващия изгрев преди да се изтощят акумулаторите.
(Смях)
И точно това е символът на нашия свят,
ако самолетът ни е твърде тежък,
ако пилотът ни пилее енергията,
няма да изкараме нощта.
За света е същото: ако продължаваме да унищожаваме
и да пилеем енергийните си ресурси,
ако продължаваме да строим неща, които харчат толкова много енергия,
че повечето компании сега банкрутират,
ясно е, че ще предадем на следващото поколение
една планетата с голям проблем.
Както виждате, този самолет е по-скоро символ.
Не мисля, че ще превозва 200 души
след няколко години.
Но когато Линдбърг е прелетял над Атлантическия океан,
полезният товар е стигал само
за един човек и малко гориво.
А 20 години по-късно е имало 200 души
във всеки самолет прелитащ над океана.
Така че, трябва да започнем
и да дадем пример.
Малко като на тази снимка.
Това е картина на Магрит
в музея в Холандия, която много обичам.
Нарисувана е лула и е написано "Това не е лула."
Това не е самолет.
Това е символ на това, което можем да постигнем,
когато повярваме в невъзможното,
когато имаме екип,
когато имаме новаторски дух,
и най-вече, щом разберем,
че всички сигурни неща с които разполагаме
трябва да се изхвърлят през борда.
Това което ме радва най-много
е това, че отначало си мислех, че ще трябва
да обиколим света без гориво
за да разберат нашето съобщение.
А ето, че все по-често ни канят с Андре тук-там по света,
за да говорим за проекта си и за неговия символ.
Канят ни политици, канят ни по енергийни форуми,
за да покажем, че вече не е
пълна глупост
да се мисли за освобождаване от зависимостта
от изкопаема енергия.
Затова и чрез речи като тази днес,
чрез интервюта, чрез срещи,
целим е да привлечем колкото се може повече хора в екипа.
Успехът няма да дойде
ако "просто", в кавички,
обиколим света със самолет захранван от слънцето.
Не, успехът ще дойде
ако има достатъчно заинтересовани хора,
които да прилагат същото и в ежедневието си:
да пестят енергия, да преминават към възобновяеми източници.
А това е възможно. Знаете ли, че чрез технологиите с които разполагаме днес
можем да спестяваме между 30 и 50 процента
от енергията на държава в Европа,
а половината от остатъка можем да осигурим от възобновяеми източници.
Така остават между 25 и 30 процента
за петрол, газ, въглища, ядрено гориво и каквото ще да е.
Това е приемливо.
Ето защо всички хора които вярват
в този вид дух
са добре дошли в екипа.
Можете да отидете на SolarImpulse.com и да се запишете
дори само за да се информирате какво правим.
Но също така може да получавате съвети,
да оставяте коментари, да разгласявате,
че щом е възможно във въздуха
значи разбира се, че е възможно и на земята.
И винаги щом лед се изпречи на пътя ни
трябва да знаем, че живота ще е прекрасен
и успехът ще е бляскав,
ако се осмелим: да превъзмогнем страха си от леда,
да преодолеем препятствието,
да решим проблема, за да разберем какво се ни чака от другата страна.
И така, вече знаете какво правим от наша страна.
Всеки има своята цел, своите мечти,
своите представи.
Въпросът ми за размисъл към вас е:
"Кой е баластът,
който бихте искали да изхвърлите през борда?"
На каква височина
ви се иска да летите в живота
за да имате успеха, който желаете да имате,
за да стигнете до там, където е истинското ви място,
чрез потенциала, който имате
и чрез потенциала, който можете всъщност да реализирате?
Защото възобновяемата енергия с която разполагаме в най-големи количества
е нашият собствен потенциал и нашата собствена страст.
Така че, да се захващаме и ви желая прекрасно приключение
на крилете на бъдещето. Благодаря ви.
(Аплодисменти)
понеделник, 18 януари 2010 г.
Око да види, ръка да пипне
Едно време през март месец 2009-та година гледах TED talk, на тема „Какво става в Големия Андронен Колайдер“. Един физик разказа на публиката как астромоните гледали, гледали галактиките и казали, че нещо не им се връзва. Галактика Андромеда примерно, не би трябвало да се държи по начина, по който я наблюдават.
Макар да съм инженер, признавам че ще се изказвам като лаик и с думи прости, и разбираеми по темата астрофизика.
Просто нямало достатъчно материя, която да дефинира гравитационните въздействия. По-точно казано, материята, която засичат учените, не е достатъчно за да поддържа гравитационното поведение на галактиката.
И липсите тогава бяха от порядъка на 60%.
И понеже хем част от материята липсва, хем пък галактиката се държи така сякаш я има, решили, че ще признаят, че там има нещо което не засичат и го нарекли Тъмна Материя.
Така де, нали не може да се види нещо черно на черен фон!
И построили си учените Голям Колайдер за да си докажат, има ли тъмна материя, няма ли.
Обаче как да я засекат при условие, че до тогава не са могли да я засекат? Тя трябва да се състои от частици, които просто не взаимодействат със електомагнитните лъчения. Не се отразяват от нищо, което познаваме, не въздействат на нищо което познаваме, пълни фантоми.
Сетили се, че могат да измерят енергията която се губи, след като се сблъскат две частици.
И така.
И тази тъмна материя, се намира навсякъде във вселената, пронизва всички видими за нас обекти. Под видими обекти имам предвид масата, кучето, вас самите, Луната и земното ядро. Навсякъде около нас.
Това напомня ли ви за нещо познато?
На мен ми напомни.
Напомни ми за дефиницията за Жизнената енергия. Китайците я наричат Ци, индийците Прана, другите системи и народи също си имат имена за нея. Протича през всичко и може да бъде направлявана от майсторите по медитация или бойни изкуства.
Едно време прагматикът можеше да каже, че такова нещо няма, понеже никой не го е засякъл.
И как би могло нещо което никой не засича, да въздейства на другите, да кажем за целите на боя и самозащитата.
Сега обаче физиката си признава, че там горе нещо липсва и все пак това нещо има силата да върти галактика. Въпреки че не въздейства на познатите ни неща, то въздейства на звездите и ги дъжи в ред.
Моята теория е, че тъмната материя на физиците и на жизнената енергия на езотериците са твърде сходни по поведение и по описание, за да го припишем на случайността.
Сега вече може да погледнете с други очи на записи на побелели майстори по бойни изкуства, които удрят опонента от разстояние, или пък без разграничимо движение на тялото. Майсторът може да излъчва Ци с всяка част от тялото си, казват преданията. Може да я канализира към стъпалата си и да ходи по снега без да оставя следи.
Сега си спомнете за гравитационните въздействия в галактиката, спомената в началото,
и пак си помислете измислици ли са това или непозната и непонятна за повечето реалност.
Много обичам да отговарям на въпроса, дали тези математически въртели на учените могат да бъдат полезни на някого. Сам си задавах такъв въпрос в юношеска възраст.
Моят отговор давам чрез история, която научих по време на следването си.
Имало едно време един много отвеян и много умен учен математик на име Джеймс Максуел. Той до такава степен задобрял в писането на уравнения, че малцина можели да разбират тежкия му математически апарат (език). Но за сметка на това измислил електромагнитните вълни. Понеже бил ексценрик, чудак и първопроходец в областта, не му повярвали много на електромагнитните вълни. После обаче друг учен, на име Хайнрих Херц, се хванал и превел уравненията на Максуел за електромагнетизма в по-човешки вид. Не пожелавам на простосмъртни да извеждат диференциални уравнения, но Херц опитал да приложи математиката на практика и така произвел електромагнитни вълни на практика. И пак благодарение на диференциални уравнения работят и мобилните телефони, макар и да не знам как точно...
Та за прехода между теорията и практиката се изисква малко вяра в налудничави за времето си идеи и доста работа.
Много се радвам, че не написах статия по темата, още когато ми хрумна тази теза.
Днес попаднах на още материали от уважавани физици, които твърдят, че освен тъмна материя има и нещо друго, което наричат Тъмна енергия. Тук моята крехка теория за това кое от двете наричаме Ци поддава, но все пак оставам на мнението, че около нас има неща които не можем да засечем, и все пак ни оказват въздействие, по един или друг начин.
Красотата на новата информация е в това, че тя гласи, че тъмните енергия и материя в дадена галактика, би трябвало да са оформени като сфера около цялата галактика. Което е особено интересно, понеже галактика дадена за пример има дисковидна форма, а сферата си е сфера и се разпростира извън плоскостта на галактиката, там където има основно празнота.
Да ви напомня на нещо?
За мен беше страхотно да прочета, че учените са открили Аурата на галактика!
Човешката аура се описва под формата на яйце и се простира до метър около физическото тяло. За галактиката са приели, че е сфера.
И тази сфера от енергия определяла дали галактиката ще има спирална или елиптична форма.
В заключение да предам последните данни за съотношението на материята във вселената.
Тази материя и енергия, която взаимодейства с електромагнитните полета, вижда се, чува се, и с една дума това което можем да пипнем и да измерим, е колко според вас?
40%, както споменах от начало?
Една десета?
Не, тя е една двадесет и пета от естесвото на вселената, според учените към днешна дата.
Едва 4%!
Можем ли, да си представим, че „в каквото видя – вярвам“ е едва една глътка от бутилката?
40 милилитра на фона на литъра!
И после нека се смеят на жаждата за непознатото.
Четвърт от бутилката е дялът на тъмната материя.
Останалото е Тъмна Индия, или Енергия, все там.
Три четвърти е дялът на енергията, която учените не са засекли и не знаят каква е.
И после как да не се тренират бойни изкуства разчитащи на отпускане, единение с природата и култивиране на Ци в тялото.
Три четвърти е и площа на световния океан на Земята. Красиво съвпадение, нали. В главата ми се прескачат метафори за сухоземния човек и неизвестността на океана.
За това как от смъртен враг и опонент на древните герои, с напредването на времето и корабостроенето днес моретата са добре изследвани и дори екслоатирани.
Дано по подобен начин, да открием и развием методики за боравене с тези фини енергии, днес познати на малцина учители и нека това промени кръгозора и живота ни.
Ето и един пример за тази протичаща през всичко енергия на живота, като средство за обмен на информация.
Ще цитирам информация по темата „Първично клетъчно възприятие“ открито от Клив Бакстър.
Както се бил отдал на мечти в лабораторията на своята научноизследователска фондация „Бакстър" в Ню Йорк, той погледнал случайно голямото зелено растение в ъгъла на помещението (Dracaena messangeana). Нали е зодия Риби, Клив си е състрадателен - сторило му се, че растението е оклюмало, и решил да го полее. Докато отивал да сипе вода, най-неочаквано се запитал за колко ли време тя ще стигне от корените до листата, понеже цветето наистина изглеждало много жадно, ето защо, след като го полял, прикачил два полиграфски електрода към едно от листата - явно се е чувствал кръгъл глупак (едва ли човек, усвоил някоя научна „дисциплина", ще седне да се занимава с това), - после зачакал да види дали влагата малко по малко ще промени равнището на съпротивление на растението до толкова, че да проличи и върху милиметровата хартия.
И уцелил право в десетката! Бил стъписан , когато вече посъживеното растение реагирало горе-долу както реагира човек, изпитващ положителни емоции. Сетне, все по-развълнуван и заинтригуван, Бакстър се запитал дали цветето ще възпроизведе чрез електродите върху милиметровата хартия реакцията на човек, усетил, че над него е надвиснала заплаха, и решил да се опита да подпали едно от листата му.
Онова, което се случило после, било само добре дошло, защото искрено се съмнявам, че състрадателният Клив от зодия Риби е щял да намери сили да подложи на такава болезнена операция любимото си растение. Не му се наложило да го прави, защото още преди да е намерил кибрита... всъщност нека оставим Клив да разкаже сам. „Още в мига, в който си представих горящата клечка, писецът на електрода направо полудя и заподскача върху хартията. Бях направо смаян."
По някакъв начин, чрез първично клетъчно възприятие, растението явно е усетило, че е изложено на опасност.
От онзи паметен ден Клив е провел стотици наблюдения в целенасочените си усилия да открие още доказателства за първичното клетъчно възприятие не само при растенията, но и при плодовете и зеленчуците, пресните яйца, плесента, киселото мляко, човешките кръвни телца, пробите от тъкан и дори сперматозоидите.
Бакстър е нарекъл явлението „първично", защото възприятието е наблюдавано при всички клетки, които е изследвал, независимо от биологичните им функции. Открива подобна реакция при амебите и всички останали едноклетъчни организми, които е изследвал. Безуспешно се опитва да препречи пътя на разменяните сигнали с фарадеев екран, с паравани и облепени с оловни листове контейнери. Но клетките продължават да общуват безпрепятствено помежду си. С присъщата си скромност Клив стига до извода, че „колкото и зашеметяващо да ни звучи, явно съществува сигнал, свързващ всички живи организми".
За повече информация можете да потърсите „Способността за комуникация: донори хора и левкоцити ин витро", сборник материали от Бакстър и Стивън Уайт, представени на лекциите на самия Бакстър в неговия научноизследователски център.
Използвани източници:
http://www.ted.com/talks/brian_cox_on_cern_s_supercollider.html
http://www.ted.com/talks/lang/eng/patricia_burchat_leads_a_search_for_dark_energy.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_matter
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_energy
http://www.space.com/scienceastronomy/galaxy-shape-hubble-100111.html
Линда Гудман – Звездни знаци
Макар да съм инженер, признавам че ще се изказвам като лаик и с думи прости, и разбираеми по темата астрофизика.
Просто нямало достатъчно материя, която да дефинира гравитационните въздействия. По-точно казано, материята, която засичат учените, не е достатъчно за да поддържа гравитационното поведение на галактиката.
И липсите тогава бяха от порядъка на 60%.
И понеже хем част от материята липсва, хем пък галактиката се държи така сякаш я има, решили, че ще признаят, че там има нещо което не засичат и го нарекли Тъмна Материя.
Така де, нали не може да се види нещо черно на черен фон!
И построили си учените Голям Колайдер за да си докажат, има ли тъмна материя, няма ли.
Обаче как да я засекат при условие, че до тогава не са могли да я засекат? Тя трябва да се състои от частици, които просто не взаимодействат със електомагнитните лъчения. Не се отразяват от нищо, което познаваме, не въздействат на нищо което познаваме, пълни фантоми.
Сетили се, че могат да измерят енергията която се губи, след като се сблъскат две частици.
И така.
И тази тъмна материя, се намира навсякъде във вселената, пронизва всички видими за нас обекти. Под видими обекти имам предвид масата, кучето, вас самите, Луната и земното ядро. Навсякъде около нас.
Това напомня ли ви за нещо познато?
На мен ми напомни.
Напомни ми за дефиницията за Жизнената енергия. Китайците я наричат Ци, индийците Прана, другите системи и народи също си имат имена за нея. Протича през всичко и може да бъде направлявана от майсторите по медитация или бойни изкуства.
Едно време прагматикът можеше да каже, че такова нещо няма, понеже никой не го е засякъл.
И как би могло нещо което никой не засича, да въздейства на другите, да кажем за целите на боя и самозащитата.
Сега обаче физиката си признава, че там горе нещо липсва и все пак това нещо има силата да върти галактика. Въпреки че не въздейства на познатите ни неща, то въздейства на звездите и ги дъжи в ред.
Моята теория е, че тъмната материя на физиците и на жизнената енергия на езотериците са твърде сходни по поведение и по описание, за да го припишем на случайността.
Сега вече може да погледнете с други очи на записи на побелели майстори по бойни изкуства, които удрят опонента от разстояние, или пък без разграничимо движение на тялото. Майсторът може да излъчва Ци с всяка част от тялото си, казват преданията. Може да я канализира към стъпалата си и да ходи по снега без да оставя следи.
Сега си спомнете за гравитационните въздействия в галактиката, спомената в началото,
и пак си помислете измислици ли са това или непозната и непонятна за повечето реалност.
Много обичам да отговарям на въпроса, дали тези математически въртели на учените могат да бъдат полезни на някого. Сам си задавах такъв въпрос в юношеска възраст.
Моят отговор давам чрез история, която научих по време на следването си.
Имало едно време един много отвеян и много умен учен математик на име Джеймс Максуел. Той до такава степен задобрял в писането на уравнения, че малцина можели да разбират тежкия му математически апарат (език). Но за сметка на това измислил електромагнитните вълни. Понеже бил ексценрик, чудак и първопроходец в областта, не му повярвали много на електромагнитните вълни. После обаче друг учен, на име Хайнрих Херц, се хванал и превел уравненията на Максуел за електромагнетизма в по-човешки вид. Не пожелавам на простосмъртни да извеждат диференциални уравнения, но Херц опитал да приложи математиката на практика и така произвел електромагнитни вълни на практика. И пак благодарение на диференциални уравнения работят и мобилните телефони, макар и да не знам как точно...
Та за прехода между теорията и практиката се изисква малко вяра в налудничави за времето си идеи и доста работа.
Много се радвам, че не написах статия по темата, още когато ми хрумна тази теза.
Днес попаднах на още материали от уважавани физици, които твърдят, че освен тъмна материя има и нещо друго, което наричат Тъмна енергия. Тук моята крехка теория за това кое от двете наричаме Ци поддава, но все пак оставам на мнението, че около нас има неща които не можем да засечем, и все пак ни оказват въздействие, по един или друг начин.
Красотата на новата информация е в това, че тя гласи, че тъмните енергия и материя в дадена галактика, би трябвало да са оформени като сфера около цялата галактика. Което е особено интересно, понеже галактика дадена за пример има дисковидна форма, а сферата си е сфера и се разпростира извън плоскостта на галактиката, там където има основно празнота.
Да ви напомня на нещо?
За мен беше страхотно да прочета, че учените са открили Аурата на галактика!
Човешката аура се описва под формата на яйце и се простира до метър около физическото тяло. За галактиката са приели, че е сфера.
И тази сфера от енергия определяла дали галактиката ще има спирална или елиптична форма.
В заключение да предам последните данни за съотношението на материята във вселената.
Тази материя и енергия, която взаимодейства с електромагнитните полета, вижда се, чува се, и с една дума това което можем да пипнем и да измерим, е колко според вас?
40%, както споменах от начало?
Една десета?
Не, тя е една двадесет и пета от естесвото на вселената, според учените към днешна дата.
Едва 4%!
Можем ли, да си представим, че „в каквото видя – вярвам“ е едва една глътка от бутилката?
40 милилитра на фона на литъра!
И после нека се смеят на жаждата за непознатото.
Четвърт от бутилката е дялът на тъмната материя.
Останалото е Тъмна Индия, или Енергия, все там.
Три четвърти е дялът на енергията, която учените не са засекли и не знаят каква е.
И после как да не се тренират бойни изкуства разчитащи на отпускане, единение с природата и култивиране на Ци в тялото.
Три четвърти е и площа на световния океан на Земята. Красиво съвпадение, нали. В главата ми се прескачат метафори за сухоземния човек и неизвестността на океана.
За това как от смъртен враг и опонент на древните герои, с напредването на времето и корабостроенето днес моретата са добре изследвани и дори екслоатирани.
Дано по подобен начин, да открием и развием методики за боравене с тези фини енергии, днес познати на малцина учители и нека това промени кръгозора и живота ни.
Ето и един пример за тази протичаща през всичко енергия на живота, като средство за обмен на информация.
Ще цитирам информация по темата „Първично клетъчно възприятие“ открито от Клив Бакстър.
Както се бил отдал на мечти в лабораторията на своята научноизследователска фондация „Бакстър" в Ню Йорк, той погледнал случайно голямото зелено растение в ъгъла на помещението (Dracaena messangeana). Нали е зодия Риби, Клив си е състрадателен - сторило му се, че растението е оклюмало, и решил да го полее. Докато отивал да сипе вода, най-неочаквано се запитал за колко ли време тя ще стигне от корените до листата, понеже цветето наистина изглеждало много жадно, ето защо, след като го полял, прикачил два полиграфски електрода към едно от листата - явно се е чувствал кръгъл глупак (едва ли човек, усвоил някоя научна „дисциплина", ще седне да се занимава с това), - после зачакал да види дали влагата малко по малко ще промени равнището на съпротивление на растението до толкова, че да проличи и върху милиметровата хартия.
И уцелил право в десетката! Бил стъписан , когато вече посъживеното растение реагирало горе-долу както реагира човек, изпитващ положителни емоции. Сетне, все по-развълнуван и заинтригуван, Бакстър се запитал дали цветето ще възпроизведе чрез електродите върху милиметровата хартия реакцията на човек, усетил, че над него е надвиснала заплаха, и решил да се опита да подпали едно от листата му.
Онова, което се случило после, било само добре дошло, защото искрено се съмнявам, че състрадателният Клив от зодия Риби е щял да намери сили да подложи на такава болезнена операция любимото си растение. Не му се наложило да го прави, защото още преди да е намерил кибрита... всъщност нека оставим Клив да разкаже сам. „Още в мига, в който си представих горящата клечка, писецът на електрода направо полудя и заподскача върху хартията. Бях направо смаян."
По някакъв начин, чрез първично клетъчно възприятие, растението явно е усетило, че е изложено на опасност.
От онзи паметен ден Клив е провел стотици наблюдения в целенасочените си усилия да открие още доказателства за първичното клетъчно възприятие не само при растенията, но и при плодовете и зеленчуците, пресните яйца, плесента, киселото мляко, човешките кръвни телца, пробите от тъкан и дори сперматозоидите.
Бакстър е нарекъл явлението „първично", защото възприятието е наблюдавано при всички клетки, които е изследвал, независимо от биологичните им функции. Открива подобна реакция при амебите и всички останали едноклетъчни организми, които е изследвал. Безуспешно се опитва да препречи пътя на разменяните сигнали с фарадеев екран, с паравани и облепени с оловни листове контейнери. Но клетките продължават да общуват безпрепятствено помежду си. С присъщата си скромност Клив стига до извода, че „колкото и зашеметяващо да ни звучи, явно съществува сигнал, свързващ всички живи организми".
За повече информация можете да потърсите „Способността за комуникация: донори хора и левкоцити ин витро", сборник материали от Бакстър и Стивън Уайт, представени на лекциите на самия Бакстър в неговия научноизследователски център.
Използвани източници:
http://www.ted.com/talks/brian_cox_on_cern_s_supercollider.html
http://www.ted.com/talks/lang/eng/patricia_burchat_leads_a_search_for_dark_energy.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_matter
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_energy
http://www.space.com/scienceastronomy/galaxy-shape-hubble-100111.html
Линда Гудман – Звездни знаци
Абонамент за:
Публикации (Atom)