Едно време през март месец 2009-та година гледах TED talk, на тема „Какво става в Големия Андронен Колайдер“. Един физик разказа на публиката как астромоните гледали, гледали галактиките и казали, че нещо не им се връзва. Галактика Андромеда примерно, не би трябвало да се държи по начина, по който я наблюдават.
Макар да съм инженер, признавам че ще се изказвам като лаик и с думи прости, и разбираеми по темата астрофизика.
Просто нямало достатъчно материя, която да дефинира гравитационните въздействия. По-точно казано, материята, която засичат учените, не е достатъчно за да поддържа гравитационното поведение на галактиката.
И липсите тогава бяха от порядъка на 60%.
И понеже хем част от материята липсва, хем пък галактиката се държи така сякаш я има, решили, че ще признаят, че там има нещо което не засичат и го нарекли Тъмна Материя.
Така де, нали не може да се види нещо черно на черен фон!
И построили си учените Голям Колайдер за да си докажат, има ли тъмна материя, няма ли.
Обаче как да я засекат при условие, че до тогава не са могли да я засекат? Тя трябва да се състои от частици, които просто не взаимодействат със електомагнитните лъчения. Не се отразяват от нищо, което познаваме, не въздействат на нищо което познаваме, пълни фантоми.
Сетили се, че могат да измерят енергията която се губи, след като се сблъскат две частици.
И така.
И тази тъмна материя, се намира навсякъде във вселената, пронизва всички видими за нас обекти. Под видими обекти имам предвид масата, кучето, вас самите, Луната и земното ядро. Навсякъде около нас.
Това напомня ли ви за нещо познато?
На мен ми напомни.
Напомни ми за дефиницията за Жизнената енергия. Китайците я наричат Ци, индийците Прана, другите системи и народи също си имат имена за нея. Протича през всичко и може да бъде направлявана от майсторите по медитация или бойни изкуства.
Едно време прагматикът можеше да каже, че такова нещо няма, понеже никой не го е засякъл.
И как би могло нещо което никой не засича, да въздейства на другите, да кажем за целите на боя и самозащитата.
Сега обаче физиката си признава, че там горе нещо липсва и все пак това нещо има силата да върти галактика. Въпреки че не въздейства на познатите ни неща, то въздейства на звездите и ги дъжи в ред.
Моята теория е, че тъмната материя на физиците и на жизнената енергия на езотериците са твърде сходни по поведение и по описание, за да го припишем на случайността.
Сега вече може да погледнете с други очи на записи на побелели майстори по бойни изкуства, които удрят опонента от разстояние, или пък без разграничимо движение на тялото. Майсторът може да излъчва Ци с всяка част от тялото си, казват преданията. Може да я канализира към стъпалата си и да ходи по снега без да оставя следи.
Сега си спомнете за гравитационните въздействия в галактиката, спомената в началото,
и пак си помислете измислици ли са това или непозната и непонятна за повечето реалност.
Много обичам да отговарям на въпроса, дали тези математически въртели на учените могат да бъдат полезни на някого. Сам си задавах такъв въпрос в юношеска възраст.
Моят отговор давам чрез история, която научих по време на следването си.
Имало едно време един много отвеян и много умен учен математик на име Джеймс Максуел. Той до такава степен задобрял в писането на уравнения, че малцина можели да разбират тежкия му математически апарат (език). Но за сметка на това измислил електромагнитните вълни. Понеже бил ексценрик, чудак и първопроходец в областта, не му повярвали много на електромагнитните вълни. После обаче друг учен, на име Хайнрих Херц, се хванал и превел уравненията на Максуел за електромагнетизма в по-човешки вид. Не пожелавам на простосмъртни да извеждат диференциални уравнения, но Херц опитал да приложи математиката на практика и така произвел електромагнитни вълни на практика. И пак благодарение на диференциални уравнения работят и мобилните телефони, макар и да не знам как точно...
Та за прехода между теорията и практиката се изисква малко вяра в налудничави за времето си идеи и доста работа.
Много се радвам, че не написах статия по темата, още когато ми хрумна тази теза.
Днес попаднах на още материали от уважавани физици, които твърдят, че освен тъмна материя има и нещо друго, което наричат Тъмна енергия. Тук моята крехка теория за това кое от двете наричаме Ци поддава, но все пак оставам на мнението, че около нас има неща които не можем да засечем, и все пак ни оказват въздействие, по един или друг начин.
Красотата на новата информация е в това, че тя гласи, че тъмните енергия и материя в дадена галактика, би трябвало да са оформени като сфера около цялата галактика. Което е особено интересно, понеже галактика дадена за пример има дисковидна форма, а сферата си е сфера и се разпростира извън плоскостта на галактиката, там където има основно празнота.
Да ви напомня на нещо?
За мен беше страхотно да прочета, че учените са открили Аурата на галактика!
Човешката аура се описва под формата на яйце и се простира до метър около физическото тяло. За галактиката са приели, че е сфера.
И тази сфера от енергия определяла дали галактиката ще има спирална или елиптична форма.
В заключение да предам последните данни за съотношението на материята във вселената.
Тази материя и енергия, която взаимодейства с електромагнитните полета, вижда се, чува се, и с една дума това което можем да пипнем и да измерим, е колко според вас?
40%, както споменах от начало?
Една десета?
Не, тя е една двадесет и пета от естесвото на вселената, според учените към днешна дата.
Едва 4%!
Можем ли, да си представим, че „в каквото видя – вярвам“ е едва една глътка от бутилката?
40 милилитра на фона на литъра!
И после нека се смеят на жаждата за непознатото.
Четвърт от бутилката е дялът на тъмната материя.
Останалото е Тъмна Индия, или Енергия, все там.
Три четвърти е дялът на енергията, която учените не са засекли и не знаят каква е.
И после как да не се тренират бойни изкуства разчитащи на отпускане, единение с природата и култивиране на Ци в тялото.
Три четвърти е и площа на световния океан на Земята. Красиво съвпадение, нали. В главата ми се прескачат метафори за сухоземния човек и неизвестността на океана.
За това как от смъртен враг и опонент на древните герои, с напредването на времето и корабостроенето днес моретата са добре изследвани и дори екслоатирани.
Дано по подобен начин, да открием и развием методики за боравене с тези фини енергии, днес познати на малцина учители и нека това промени кръгозора и живота ни.
Ето и един пример за тази протичаща през всичко енергия на живота, като средство за обмен на информация.
Ще цитирам информация по темата „Първично клетъчно възприятие“ открито от Клив Бакстър.
Както се бил отдал на мечти в лабораторията на своята научноизследователска фондация „Бакстър" в Ню Йорк, той погледнал случайно голямото зелено растение в ъгъла на помещението (Dracaena messangeana). Нали е зодия Риби, Клив си е състрадателен - сторило му се, че растението е оклюмало, и решил да го полее. Докато отивал да сипе вода, най-неочаквано се запитал за колко ли време тя ще стигне от корените до листата, понеже цветето наистина изглеждало много жадно, ето защо, след като го полял, прикачил два полиграфски електрода към едно от листата - явно се е чувствал кръгъл глупак (едва ли човек, усвоил някоя научна „дисциплина", ще седне да се занимава с това), - после зачакал да види дали влагата малко по малко ще промени равнището на съпротивление на растението до толкова, че да проличи и върху милиметровата хартия.
И уцелил право в десетката! Бил стъписан , когато вече посъживеното растение реагирало горе-долу както реагира човек, изпитващ положителни емоции. Сетне, все по-развълнуван и заинтригуван, Бакстър се запитал дали цветето ще възпроизведе чрез електродите върху милиметровата хартия реакцията на човек, усетил, че над него е надвиснала заплаха, и решил да се опита да подпали едно от листата му.
Онова, което се случило после, било само добре дошло, защото искрено се съмнявам, че състрадателният Клив от зодия Риби е щял да намери сили да подложи на такава болезнена операция любимото си растение. Не му се наложило да го прави, защото още преди да е намерил кибрита... всъщност нека оставим Клив да разкаже сам. „Още в мига, в който си представих горящата клечка, писецът на електрода направо полудя и заподскача върху хартията. Бях направо смаян."
По някакъв начин, чрез първично клетъчно възприятие, растението явно е усетило, че е изложено на опасност.
От онзи паметен ден Клив е провел стотици наблюдения в целенасочените си усилия да открие още доказателства за първичното клетъчно възприятие не само при растенията, но и при плодовете и зеленчуците, пресните яйца, плесента, киселото мляко, човешките кръвни телца, пробите от тъкан и дори сперматозоидите.
Бакстър е нарекъл явлението „първично", защото възприятието е наблюдавано при всички клетки, които е изследвал, независимо от биологичните им функции. Открива подобна реакция при амебите и всички останали едноклетъчни организми, които е изследвал. Безуспешно се опитва да препречи пътя на разменяните сигнали с фарадеев екран, с паравани и облепени с оловни листове контейнери. Но клетките продължават да общуват безпрепятствено помежду си. С присъщата си скромност Клив стига до извода, че „колкото и зашеметяващо да ни звучи, явно съществува сигнал, свързващ всички живи организми".
За повече информация можете да потърсите „Способността за комуникация: донори хора и левкоцити ин витро", сборник материали от Бакстър и Стивън Уайт, представени на лекциите на самия Бакстър в неговия научноизследователски център.
Използвани източници:
http://www.ted.com/talks/brian_cox_on_cern_s_supercollider.html
http://www.ted.com/talks/lang/eng/patricia_burchat_leads_a_search_for_dark_energy.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_matter
http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_energy
http://www.space.com/scienceastronomy/galaxy-shape-hubble-100111.html
Линда Гудман – Звездни знаци
Няма коментари:
Публикуване на коментар